Top

Анархизмът е неопетнен

» » » продължава от миналия брой

Това често се използва от критиците на анархизма,че няма точна яснота. Индивидуалният анархизъм на Щирнер например не е както този на Кропоткин и т. н. Аз смятам, че точно това е голямата сила на една традиция, където всяко ново поколение върху основата на един идеал за свобода и справедливост разглежда въпросите и стига до различни решения. Смятам, че точно в това е силата на едно течение, а не да има партиен пленум, който да решава, или както съвременната реклама решава – това минава, това не. Тази „яснота” не ми се струва много привлекателна. Освен това моделът на акефалност, доказващ, че няма нужда от централизъм и йерархия, е един модел, който според мен отговаря най-много на нуждите на 21 век, тъй като всички тези развития, за които говорим – развитията към автоматизация, към големите световни мрежи, цялото това нещо, което много противоречиво се дискутира като глобализация, всичко това показва, че в модерния свят организационните форми не се нуждаят от йерархия, а точно обратното. Има много интересни книги сега на запад, които показват, че най-успешните стопански форми – фондации или фирми – са тези, които работят на принципа на самоорганизация и свободни децентрализирани мрежи. Аз от 25 години се занимавам с тези неща и не виждам абсолютно никаква причина за йерархия. Даже смятам, че е странно това за едно човечество, което смята, че е цивилизовано и интелигентно, след като йерархията е довела исторически само до ужаси – имаме една човешка история от 6000 години ужаси, от които почти всички са свързани с власт и почти всички работят по модела „колкото повече власт, толкова повече ужаси”. Затова бих отговорил на въпроса с въпрос – а как може човек да няма интерес към анархизма? И това мисля, че е много по-трудно за обясняване.

Интервюто взе Иво

Четете още:

Коментари

Ако искате да промените изображението, което се появява до коментара Ви е необходимо да се регистрирате на този сайт.

Остави коментар


Bottom