Георги Хаджиев: Основи на безвластието

  март 2009 | |  Изпрати на приятел

РАВЕНСТВО

Равенството, прокламирано заедно със свободата и братството от Великата френска революция, е безспорен принцип на обществените отношения и не само анархистите го считат за основно начало на своята социална доктрина. От устата на мнозина чуваме днес да се произнасят без стеснение тези три тъй съдържателни и изразителни думи „свобода, братство и равенство“ като песен, като шлагер. Нещо повече, те красят дори входа на известни затвори, където висят над вратите им като жестока подигравка на историята. До такава степен тези велики принципи на човешкия напредък са загубили истинския си смисъл в текущата употреба на хорската реч.

Ако допуснем, че идеалната политическа демокрация се реализира, че се осъществи пълното равенство на гражданите пред закона, че една идеална конституция, прилагана също тъй от „идеални“ органи на „идеалната“ демократична държава, гарантира абсолютно пълното правно равенство, действителното равенство ще остане дори и тогава една илюзия, щом като продължава да съществува материалното неравенство, изразено в частната собственост и в капитализма, частен и държавен, обуславян и съпътстван винаги от монопол, привилегии и йерархия. Каква реална стойност може да има за пролетария, за бедния селянин, за дребния служител и занаятчия равенството му с капиталиста, с едрия собственик, с фабриканта, с висшия бюрократ, щом като той няма с тях еднаква реална възможност да задоволява напълно своите всестранни материални и духовни нужди? Това „равенство“ може да бъде записано в книгите със златни букви, може да бъде гарантирано от ангели и архангели пазители, може да се пее по всички пътища и кръстопътища, във всички парламенти и трибунали, но то ще си остава винаги илюзорно дотогава, докато няма материално, икономическо равенство.

Докато обществото продължава да бъде разделено на класи от властващи и управлявани, от привилегировани и обезправени, от експлоататори и експлоатирани, докато хората са разделени в една сложна йерархична система, създаваща цяла пирамида от социални слоеве с противоречиви интереси, обществената солидарност никога не може да намери приложение като един универсален принцип.

Никой по-добре от Бакунин не е изразил това първостепенно, определящо значение на равенството като незаменим принцип в социализма: „Свобода без социализъм (което ще рече без равенство) значи привилегия и несправедливост“.

И тъй, за анархизма и анархистите равенството е не само едно естествено право, но също и главно условие за осигуряване на обществената и лична свобода, за отношенията на пълна обществена солидарност, както и за пораждането и поддържането на чувството за справедливост, основа на обществения морал и на човешката етика изобщо.

Докато съзнанието за свобода и чувството на солидарност продължават да се проявяват под една или друга форма със значителна интензивност, чувството за равенство у хората е понесло най-осезателни поражения. Но все пак ние го намираме отразено в различните религии – примитивна философия на хората от незапомнени времена, в много секти, чрез които е реагирал духът на първоначалната и чиста истина на дадена религиозна философия. То е залегнало особено в християнството и християнските секти от различни времена. Приложение на идеята за равенството откриваме в селската община, в славянската задруга, в различните свободни градове. Намираме остатъци от това чувство за равенство в известни народни традиции и народни мъдрости. Не липсват прояви на разбиране и на чувство за равенство в отношенията на хората дори в днешното общество, тъй дълбоко разделено и раздирано от постоянни противоречия. Без да отдаваме прекомерно значение на тези прояви, които, трябва да се признае, имат изолиран характер, ние не можем да не констатираме все пак, че прогресивно развиващият се търговски дух, паралелно с развитието на капитализма, не е стигнал например до там, че хората да бъдат теглени на кантар, преди да се качат във влака, на парахода, на самолета и да заплащат превозни такси съгласно теглото си. Нещо повече, всички пътници са наравно третирани по отношение на багажа, който носят със себе си и за който нищо не заплащат; това важи, в известна степен, дори и за самолетите. Принципът на равенство се прилага също в училищата до определена възраст, до която образованието е абсолютно безплатно и чрез различни социални мерки става и материално възможно за всички деца, дори и тези на най-бедни родители. Обществените библиотеки са друга ярка проява на равенство в рамките на днешното хищническо общество. Всеки може днес свободно и безплатно да ползва обществените библиотеки на равни условия. При някои големи западноевропейски библиотеки има дори специални служби, които дават възможност да се ползват библиотеки в други градове и страни, като исканите книги се препращат в дадена местна библиотека и остават там определено време, без нищо да се заплаща за тези услуги. Това право е еднакво за един принц и един капиталист, както и за последния пролетарий и бедняк. Наистина, материалните условия на живот, оставайки различни, определят различни възможности за свободно време, което да се посвети на посещаване в библиотеки, но с въвеждането на новите форми като кореспондентското ползване и така наречените „подвижни библиотеки“ се решава донякъде този проблем.

Но що е равенство? И по този въпрос различията между анархистите-социалисти и другите социалисти са дълбоки. За анархистите равенството не е количествено, а нравствено понятие – то се покрива с правото на живот. Марксическият социализъм и комунизъм е преди всичко производствена система, докато анархистичният комунизъм е главно разпределителен, консумативен. След като анархизмът отрича паразитизма, тоест правото да се живее на чужд гръб, осигурено чрез монополното владение на средствата за производство, размяна и потребление, след като признава необходимостта от обобществяване на тези средства, той поставя на първо място правото на всеки човек, „роден под слънцето“, да се ползва от всички материални и духовни блага съобразно своите нужди срещу също тъй естественото задължение да участвува в производството на тези блага според силите и способностите си. Задоволяването на нуждите ще бъде толкова по-пълно, колкото по-високо е производственото и техническото ниво. Ползването ще бъде пълно и неограничено за благата, които са в достатъчно количество. Ползването от всички други блага ще се осигури във възможния размер и съобразно степента на нуждите в едни случаи и съобразно количествено равенство в други случаи.

За анархистите равенството не е аритметика, аптекарски везни, макар неговата база да се корени в социалната икономика. То не е и икономика, а етика – нравствен принцип. В тази насока се проявява концепцията за равенството дори в днешното общество и в хора, които иначе може и понятие да нямат за социализъм. В случаите на недоимък, на оскъдица, на бедствия и в обществото, и в семейството, при разпределяне на недостатъчните блага предимство се дава не на тези, които имат най-големи заслуги за производството им, а на децата, на болните, на старците, на жените, на слабите. И тук анархизмът се явява по-близък до хората, по-естествен, отколкото сметкаджийският социализъм, който доведе до чудовищния стахановизъм, до жестокото ударничество, примесени с партийна фалшификация и отрицание на всяка човещина.

Истинското равенство не се гради на заслуги, на квалификация, на способности, на наследени или придобити права и на йерархия, а на абсолютното признание на незаменимата стойност на всяка човешка личност. Истинското равенство засяга не само материалната, но и моралната област на човешките прояви. За него всяко потисничество, всяко раболепие, всяко подценяване или надценяване на отделния човек означава отрицание на равенството. То е съзнание за достойнство, което, без да отрича уважението към човешката личност, презира всеки авторитет. Ето защо истинското равенство е антиавторитарно, безвластническо, защото там, където има авторитет, власт, няма и не може да има равенство.

(следва)