„Толкова ужасно ще бъде състоянието на грешниците,

че те ще огласят вечно с писъците си тъмните бездни на ада“

(из новозаветните християнски писания)

Всемилосърден, Всемилостив, Всеопрощаващ и Всеблаг,

а всеки хомо сапиенс дебнеш с взор жесток –

в Теб не вярва ли, греши ли – в пъкления мрак

натикваш го завинаги. Нали си Господ-Бог!

Навремето – там в райските морави и дъбрави –

дибидюс от скука изглежда обладан,

експериментално Ти Човек със земна пръст направи,

душа му вдъхна и нарече го Адам.

А сетне за сексуална негова разтуха –

с Жена на име Ева Творбата си снабди,

та в дует да славят Онзи льохман, дето духа

из космическите бездни, планети и звезди!

Но нечестивият архангел и съзаклятник Сатаната

спрямо теб – о, Всемогъщий! – спретна лют джумбуш

и Адам, подсторен от каприза шантав на Жената,

Божествения люто уязви престиж!

Изплюскаха те гратис ябълките в парка райски

и Ти тозчас изрита ги бойрум от своя Рай навек

и оттогаз зарад тия двама плюсници абдалски

Смъртта е свършек лих за всеки жив човек.

И ето – грешните пищят с ужасни мъки в Ада,

а праведниците се кефят в оргазмичен транс

в селенията светлозарни за поука и награда,

че в Бог да вярват имали са хъс и шанс.

Ала сред Твоя необятен, лъчезарен небосвод,

нима, Господи, не чувстваш поне капка срам –

гъзопльоснат връз небесно-царствен трон –

да се отнасяш като зъл свиреп тиран

към страдния предсмъртен стон

на човешкия низвергнат род,

въврян в житейския, трънлив хомот

от Теб Всеведецо – Всевишний идиот!

Ех, за Господ и братовчед му, кръволокът – Сатаната –

Не струва даже пукнат грош човещината!

И затуй не трябва да сме с ум някакъв дълбок,

за да ревнем гръмко, дружно: Долу! Долу Бог!

Забележка: Всеведец – църковнославянски термин: Който всичко знае.

МАКАР