„Които оцелеят, ще бъдат свободни!“

  юли 2009 | |  Изпрати на приятел

На 5 юни 2009 г. се навършват 141 години от рождението на големия ирландски поет и революционер Джеймс Конъли. Биографията му е писана, пренаписвана и изопачавана от болшевишки историографи и продажни ирландски журналистчета и националисти продължава да се появява по книги, вестници, списания и уебсайтове. Той е изкарван едновременно и убеден марксист, и национал-революционер. Конъли поразително напомня нашия поет анархист и революционер Христо Ботев.
Джеймс Конъли е роден в предградието Коутгейт на шотландския град Единбург на 5 юни 1868 г. в семейство на бедни ирландски емигранти. През 1888 г. напуска армията и се завръща в Единбург. Тук с подкрепата на по-големия си брат Джон се присъединява към местната „Социалистическа лига“. Джеймс Конъли е привлечен преди всичко от творчеството на руските народни социалисти Херцен и Чернишевски. С удоволствие чете съчиненията на големите теоретици на безвластието като Уилям Годуин и Пиер Прудон. Усилено изучава и световния език „Есперанто“. Проявява се и като талантлив поет. През 1893 г. заедно с Киър Харди напуска „Социалистическата лига“ и създава „Независимата работническа партия“, отстояваща идеите на свободния социализъм. През 1903 г. заминава за Съединените щати, където активно се включва в дейността на анархистическите синдикати „Световни промишлени работници“ (IWW). Подържа връзки с известни дейци на анархистическото движение като Ема Голдман и Александър Беркман.
След завръщането си в Ирландия през 1907 г., заедно с известния ирландски марксист и синдикален деец „Големия“ Джеймс (Джим) Ларкин, организира множество стачки и демонстрации в различни ирландски градове с искания за подобряване на условията на труд и живот на мизерстващия ирландски пролетариат. Заради военната си подготовка и изявените си организаторски способности Конъли е определен да ръководи въоръжени групи от нелегални работници, с които да осигурява охрана от полицията и провокатори. Тук се запознава с анархиста и бивш офицер от британската армия капитан Джак Уайт и революционера и борец за свободна Ирландия капитан Франк Раян. Заедно с тях, създава работническата „Дъблинска обществена полиция“, която през 1913 г. е преименувана на „Ирландска гражданска армия“. След два неуспешни опита на „Гражданската армия“ да създаде автономни свободни комуни в различни градове на Ирландия у Конъли се заражда идеята, че преди да бъде създадена свободна работническо-селска република, Ирландия трябва да бъде освободена от оковите на своите английски господари. Затова влиза във връзка с ръководителите на организациите „Ирландски доброволци“ и „Ирландско републиканско братство“ Томас Кларк, Патрик Пиърс, Джоузеф Плънкет, Еймън Кант, Шон Макдирмада и др. В началото на 1916 г. те взимат решение на Великден в Дъблин да бъде обявено въоръжено въстание, като очакват, че много хора ще откликнат на техния призив и ще се включат активно в него. Те вярват, че благоприятен фактор за въстанието ще бъде и бушуващата по това време в Европа Първа световна война. Въпреки неуспехите при снабдяването с оръжие ръководителите на предстоящото въстание не се отчайват.
На 24 април 1916 г. избухва „Великденското въстание“. Въстаниците превземат най-голямата сграда в Дъблин – Пощата. Пред многохилядното множество Пиърс прочита Прокламация, обявяваща независимостта на Ирландия. Джеймс Конъли е обявен за военен комендант на отбраната на града. Навсякъде по улиците под негово ръководство са издигнати барикади, превзети са още обществени сгради. Английското правителство е в паника от разрастващия се бунт. В Дъблинското пристанище спешно е изпратен военният крайцер „Хелга“, който стоварва на брега роти морска пехота. Позициите на въстаниците са обстрелвани с оръдия и атакувани от бронирани машини и конни ескадрони. Въстанието е жестоко потушено. Джеймс Конъли е тежко ранен в крака по време на сраженията. Въпреки, че моли да го оставят, той е изнесен на носилка от своите съратници. Арестуван от английска военна част, Конъли е осъден от военен съд на смърт по бързата процедура. Въпреки световните протести в негова защита, заедно с останалите ръководители, е разстрелян на 12 май 1916 г. в Дъблинските казарми. Последните думи, които изрича пред своите другари са: „Не бойте се! Повечето от нас, които подкрепихме Прокламацията, ще бъдат застреляни, но тези, които оцелеят, ще бъдат свободни.“
Джеймс Конъли не е забравен от ирландския народ. Неговите съратници Франк Раян и Джак Уайт сформират батальон от над хиляда ирландски доброволци под името „Колона Конъли“, който се сражава в подкрепа на Испанската революция през 1938-39 г. Днес в Дъблин е издигнат негов паметник, който напомня на ирландските трудещи се, че борбата срещу тиранията продължава.
Владимир Пенев