Федерация на хора, не на държави

  юли 2009 |  Принтирай |  Изпрати на приятел

Лукас Касиотис – преподавател по история в Аристотеловия университет в Солун
Интервюто е взето по време на дискусиите на фестивала на анархистката книга в Солун.
На това събиране основната тема е национализмът. Как вие като историк виждате развитието на антинационалистическите кампании, които се опитват да сложат край на национализма, особено в такъв регион, какъвто са Балканите?
Според мен национализмът идва и си отива съобразно нуждите на властващите. Така че дори на места като Гърция, където доскоро си мислихме, че сме приключили с национализма, той отново се възражда – например в случая с македонския въпрос за името. Очевидно е, че не сме приключили с национализма, но мисля, че през 21 век се придвижваме към един доста по мултикултурен модел. В света навлизат много повече комуникация, много повече различни култури, така че днес имаме много повече възможности да се противопоставяме на национализма.
Не мислите ли обаче, че съвременните националисти все по-често се обединяват на основата не на идеята за националните държави (по този въпрос те и не могат да бъдат обединени), а на основата на омразата към различните раси, към имигрантите, ромите, евреите и това е опасно?
Разбира се. Това е опасно и аз не пренебрегвам опасността от крайнодесните расистки и/или неонацистки групи. Винаги трябва да бъдем нащрек не само по отношение на крайнодясното, но и по отношение на нарастващата власт на държавата и властта като цяло, които биха могли да използват крайнодесните точно така, както това се случи в миналото, за да смаже антикапиталистическите и антиавторитарни борби. Това е борба на която трябва да обръщаме винаги внимание.
Вярвате ли, че някога може да се случи нещо такова като Балканска федерация, идеите за които са били популярни в много от нашите страни в миналото? Самият вие споменахте в своето изказване и нашия поет Христо Ботев.
Аз не вярвам, че бихме могли да имаме Балканска федерация, построена върху останките от националните държави, не вярвам, че можем да имаме федерация от национални държави, както беше в Югославия. Всичко това рухна, защото беше изградено въз основа на югославските националистически елити, това беше катастрофално, защото беше тоталитарна или полутоталитарна система, точно какъвто беше и така нареченият „реален социализъм“. Идеята за федерация на националните идентичности няма никога да заработи според мен. Тази идея е изглеждала реалистична в края на 19-ти и началото на 20-ти век, но историята показва, че такъв тип идеи не могат да работят. Не искам да давам прогнози, но в бъдеще бихме могли да имаме федерация, изградена от самите хора, при това хора от различен национален, културен, религиозен произход и идентичност, които биха могли в един или друг момент да общуват помежду си. Не можем да имаме федерация или конфедерация, изградена върху националната идентичност, поне така смятам аз.
Ако говорим за нашите две страни, можем ли да кажем, че така наречените национални проблеми между България и Гърция не са така остри, както в миналото?
Да, разбира се, не са. България и Гърция са били врагове в миналото, но в далечното минало. От 70-те години нататък, дори държавите, дори властите в нашите две страни решиха, че предпочитат сътрудничеството пред конфронтацията. В контекста на ЕС не мисля, че Гърция и България имат сериозни проблеми.
Като преподавател в университета какъв тип студенти срещате по-често – националисти или антинационалисти?
Срещам и двата типа. Ясно е, че малко крайни националисти са способни да изразят открито своите позиции в университета. Можем да видим обаче как класическите националистически стереотипи се възраждат, а също и класическите антинационалистически стереотипи. Зависи от политическите виждания на студентите. Затова не мисля, че националистите са мнозинство, особено крайните, но и радикалните антинационалисти не са мнозинство. Повечето от хората нямат ясна позиция по тези въпроси, като в повечето общества.

Произволни публикации: