Гласувайте за… изборите!

  юли 2009 |  Принтирай |  Изпрати на приятел

Съвременна народна мъдрост гласи: „Ако ти пречат дупките на пътя, почакай до следващите избори!“ Не се иска научна мисъл, за да забележиш, че пътищата се пооправят, като му дойде времето избирателите да уважат някой от управляващите с вота си. Този феномен не е изолирано явление, а проява на природния закон, че мечката играе според тоягата, но и според моркова.
Дори в затънтения ямболски край се усеща, когато изборите дойдат. Тамошните „лидери“ се надпреварват да натрупат точки, уж пред избирателите, но най-вече пред партийните началници в София.
На избори замириса още когато загриженият кмет на града (наместник на Бате Бойко) се сети, че прословутият „20-ти блок“ (на ЖК „Бенковски“) не става за живеене. И написа едно „писмо до институциите“. Това безспорно беше една социална инициатива, която предизвика симпатия у жителите на блока и техните братовчеди от т. нар. „циганска махала“, жалващи се, че условията в блока са непоносими. Едва ли обаче инициативата предизвика симпатии сред останалите жители на града, които сочат „20-ти блок“ като пример в какво се превръща „незаслуженото жилище дадено безвъзмездно на мързеливи цигани“.
Кой прав и кой крив няма значение – важното в случая е, че кметът си създаде образ на загрижен пастир сред онази част от жителите на града, които са готови да тръгнат след пастира си след като мушнат няколко кебапчета. Резултатът си пролича скоро след това, когато част от общинската администрация се надигна да обвинява кмета в далавери. Няколко месеца преди изборите изведнъж общинарите от опозицията се сетиха, че миналогодишните харчове били неизгодни за общината, но изгодни за кмета и трябвало сега да се прави кампания срещу него. Само че на планираното публично подобие на съдебен процес, вместо недоволни граждани, се събраха под строй гласовити привърженици на кмета, в голямата си част свързани с прословутия съсипан блок, за чиито жители кметът благоволи да прояви загриженост. Фарсът бе допълнен от това, че в качеството си на главен обвинител се яви стар „социалистически“ кадър, който не падаше по-долу от кмета по усвоени общински разходи от времето, когато управляваше в общината. Другият уж поддръжник на обвинението, лидерът на Атака, се вписа в ролята на „конструктивна опозиция“, явно защото не се знае дали Волен няма да кандиса на поддържаща роля в новия политически трилър на майстора на Бойните изкуства, след като стана ясно, че независимостта на Атака ѝ гарантира публика само в късометражния жанр. Така от заплануван публичен съд, мероприятието се превърна в предизборна реклама на ГЕРБ.
Но да се върнем на дупките – и на тия по пътя, и на тия в здравеопазването, в образованието, в семейните бюджети и в природата. Управляващите не ги кърпят – пак си ги кърпим ние, те само ни подхвърлят за целта по някой лев от хазната, която пак ние сме им напълнили. А те се бият в гърдите с това, все едно са ги изкарали с чукане на камъни, ама и това върши работа, защото у нас гласуват вече само онези, които винаги ще си намират причина да гласуват за любимата им партия, ако ще не най-бедната страна в Европа, ами и в екваториална Африка да станем.
За хората, които не мразят най-много да мислят обаче отдавна е ясно едно – не може хем да казваш, че има народовластие, хем да наричаш политиците „управляващи“. Ако беше народовластие, те щяха да са „управляваните“, а ние – „управляващите“. Само че ние продължаваме да ги наричаме „управляващи“ не защото сме объркали думите, а защото си е баш така и продължаваме да живеем в тъжната карикатура, в която магаретата яхат хората и ще продължават да ги яхат, докато хората пасат трева и това тревопасно поведение личи баш на тъй наречените избори.
И ако трябва – а трябва – сериозно да поговорим за това как може да се живее и да се живее все по-добре, първо трябва да махнем магаретата от гърбовете си, че така приказката не върви – само пъшкането.
Анархистите не предлагаме „алтернатива“ на изборната демокрация, както лекарите не предлагат „алтернатива“ на синята пъпка, червения вятър, жълтата гостенка, свинския грип и магарешката кашлица. За някои още може да не сме открили лекарството, но поне знаем откъде иде заразата – от заразените хора. Затова и не се мешаме с тях, докато развяват предизборните си  възпаления.
Златко

Произволни публикации: