Философията на Пьотр Кропоткин

  септември 2009 |  Принтирай |  Изпрати на приятел

Два онтологически тезиса във философията на Кропоткин
Първият онтологичен1 тезис във философията на Кропоткин, който можем да наречем тезис на онтологическия номинализъм, е обобщение на факти относно постиженията на научната мисъл към края на ХIХ век, свързано с тяхната философска интерпретация: „по-рано науката се е занимавала с изучаването на крупни резултати и крупни суми (математикът би казал интеграли), докато сега тя изучава главно безкрайно малки величини – т. е. тези индивиди, от които са съставени тези суми и в които ученият най-после е видял самостоятелни, индивидуализирани елементи, при това тясно свързани помежду си.“2
Както подобава на привърженик на емпиризма, Кропоткин изяснява съдържанието на горното твърдение, имащо твърде общ характер, като разкрива неговото конкретно проявление в четири фундаментални области на научното познание:
1) В астрономията: „Астрономът, по-рано съсредоточавал цялото си внимание върху Слънцето и големите планети, сега се обръща към изучаването на безкрайно малките, населяващи вселената. Сега той вижда, че междупланетните и междузвездните пространства навсякъде са запълнени с малки струпвания на вещество – невидими и нищожни, ако ги разглеждаме поотделно, но всемогъщи по своята численост. И именно в тези прашинки търси съвременният астроном обяснението както на произхода на нашата слънчева система – на Слънцето, на планетите и на техните спътници, така и на хармонията в цялата Слънчева система.“3
2) Във физиката: „Изчезват отвлечените представи за топлина, магнетизъм, електричество. Понастоящем, когато физикът говори за нагрято и наелектризирано тяло, то вече не му се представя като безжизнена маса, към която се прилага неизвестна сила. Той се старае да открие както в тези тела, така и в заобикалящото го пространство, движения и колебания на безкрайно малки атоми.“4
3) В биологията: „В науките, изучаващи живите същества, постепенно изчезва понятието за вида и неговите изменения и мястото му се заема от понятието за индивида, отделното същество.“5 Така че „съвременният“ биолог има за предмет на изследване не кучето, котката, вълка и т. н. като различни типове животни, а кучета, котки, вълци и т. н. като конкретни индивиди (типична позиция на онтологическия номинализъм в модерната философия като онтологически аналог на гносеологическия номинализъм в средновековната философия). При това „всеки индивид е свят от различни органи, всеки орган – цял свят от клетки, всяка клетка – свят от безкрайно малки органели и в този сложен свят благосъстоянието на цялото зависи напълно от благосъстоянието на най-дребните микроскопични частици на организираните части. Цял преврат се извършва по такъв начин във философията на живота.“6
4) В психологията: Като изтъква, че „още съвсем неотдавна психологът е говорел за човека като за единно и неразделно цяло. Представата за душата като цяло е съществувала още у материалистите от ХVIII век“, Кропоткин продължава за трактовката на човека у съвременния нему психолог: „човекът е множество от отделни способности, множество от независими стремежи. Като цяло, човекът за съвременния психолог представлява вечно изменяща се, равнодействаща на всички тези разнообразни способности, на всички тези независими стремежи на мозъчни клетки и нервни центрове система. Всички те са свързани помежду си и взаимно си влияят, но всяка способност и всеки стремеж живее своя независим живот, без да се подчинява на какъвто и да е централен орган, на каквато и да е душа.“7
В съответствие с методологическото изискване на синтетическата философия да установяваме единство между различните сфери на природата и обществото Кропоткин разкрива социалния аналог на направените по-горе изводи от развитието на природните науки, поставящ в основата на обществото автономната, свободна, инициативна личност. Този аналог се реализира в трактовката на социално-историческия процес, на политическата икономия и в анархическото учение:
„Историята, която по-рано е била история на царства, се стреми да се превърне в история на народите и изучаемите личности.“8
„Политическата икономия, която в началото на съществуването си е представлявала изучаване на богатствата на народите, сега се превръща в изучаване на богатствата на личностите.“9
„Под името анархизъм възниква нов начин на разбиране на миналия и настоящия живот на обществото и нов възглед за неговото бъдеще, проникнати от същия този дух, за който току-що говорихме по повод изучаването на природата. Анархизмът се оказва по такъв начин една от съставните части на новия мироглед. Формира се ново понятие за обществото. В обществото влиза безкрайно разнообразие от лични способности, темпераменти и сили. Такова общество непременно се стреми към най-пълно развитие на личността.“10
Така тезисът, че в основата на обществото стоят отделните личности, съставящи в своята съвкупност народа, с всичките му последствия за справедливо и разумно устройство на обществения живот, изразяващ основата на анархическото учение, се представя у Кропоткин не като някакво хрумване на един или друг философ, а като логически извод от постиженията на научната мисъл.
Вторият онтологичен тезис във философията на Кропоткин – тезисът за ролята на взаимопомощта като фактор на еволюцията – е естествено допълнение към първия. Тъй като той е изложен по превъзходен популярен начин от самия Кропоткин в книгата му „Взаимопомощта – фактор на еволюцията“, достъпна за читателя в български превод с чудесния предговор от Асен Златарев11, ще се ограничим да отправим читателя към нея. При това се надяваме казаното в предишните статии за емпиризма и синтетичната философия да помогне на читателя по-добре да осмисли интердисциплинарната трактовка на проблема от Кропоткин в тази книга.
В тази връзка ще се ограничим само да добавим, че след като въз основа на богат емпиричен материал разглежда взаимопомощта между животните, диваците, варварите, в средновековния град и съвременното нему общество, Кропоткин заключава: „В практиката на взаимопомощта, която можем да проследим до най-древните зачатъци на еволюцията, ние откриваме несъмнения произход на нашите етични идеи и можем да потвърдим, че главна роля в нравствения човешки прогрес е играла взаимната помощ, а не взаимната борба. В широкото разпространение на принципа на взаимопомощта даже и в сегашния етап ние виждаме също тъй най-добра гаранция за още по-възвишена еволюция на човешкия род.“12
Материалистическа позиция по въпроса за взаимоотношението между материалното и духовното
В общата си оценка за философията на Спенсър Кропоткин подчертава: „Да създаде синтетическа философия, предлагаща материалистическо обяснение на всички явления на природата и на умствения живот на човека и на живота на обществото – това е колосален труд. Спенсър го е осъществил само отчасти.“13 С тези думи авторът на „Съвременната наука и анархията“ дава ясен намек и за своята задача при по-нататъшното развитие на синтетическата философия – да я развие явно и последователно върху материалистически основи.
Материалистическата позиция на Кропоткин във философията се състои от следните четири основни елемента:
1) „Материята и духът имат една и съща природа“, при което в основата на психологията като наука лежи физиологията.14
2) Физикализъм и динамизъм във формата на механицизъм, в съответствие със състоянието на научната мисъл през последните десетилетия на ХIХ век.15
3) Гносеологически оптимизъм – убеждение в принципната познаваемост на действителността, която обаче се постига в един безкраен процес на нейното изучаване.16
4) Методологическо проявяване на материалистическата позиция при изучаване на социални системи и явления, състоящо се в подчертания стремеж към разкриване на социално-материални (преди всичко икономически) фактори за разглежданите идейни схващания в обществото, без обаче те да се абсолютизират, да се обявяват за нещо метафизически първично.
Категоричен атеизъм
Изтъкнатите по-горе философски схващания на Кропоткин са естествена основа на неговата атеистическа позиция. Продължавайки и развивайки и в това отношение делото на Спенсър, той превъзмогва реверансите и отстъпките на последния пред религията – атеиз­мът на Кропоткин е категоричен: последователен до край и явно афиширан. При това той изтъква вредната социална роля на църквата в хода на историята, която е абсорбирала в себе си по своеобразен начин анархокомунистическия идеал, присъщ на народните маси и народните движения. „Всички народни движения повече или по-малко носят в себе си този отпечатък. За съжаление, до края на миналия век към този идеал винаги се е примесвал църковен елемент и само сега той се е освободил от религиозната обвивка и се е превърнал в понятие за анархическо общество, основано на изучаването на обществените явления.“17
(следва)
Ст. н. с. I ст.
д.ф.н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 За всеки случай ще напомним, че онтология се нарича философското учение за битието, в отличие от гносеологията – философската теория за познанието.
2 Кропоткин П. А., Анархия, ее философия, ее идеал (оригинална публикация на френски език, 1896 г.) – в сборник: Петр Кропоткин, „Анархия, ее философия, ее идеал“, Изд. „ЭКСМО“, Москва, 2004, с. 209.
3 Пак там, с. 205-206.
4 Пак там, с. 207.
5 Пак там, с. 207.
6 Пак там, с. 208.
7 Пак там, с. 208-209.
8 Пак там, с. 211.
9 Пак там, с. 211.
10 Пак там, с. 212-213.
11 Ср. литературния справочник „Полезни книги на ниски цени“, редовно публикуван в „Свободна мисъл“.
12 Кропоткин П., Взаимопомощта – фактор на еволюцията, Артиздат – 5, София, 1995 г., с. 217.
13 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 576-577, ср. също пак там, с. 555.
14 Ср. пак там, с. 266-267 и 556.
15 Ср. пак там, с. 266, 281, 542-544, 550, 555.
16 Ср. пак там, с. 240-242, 259-260, 564-567.
17 Кропоткин П. А., Анархия, ее философия, ее идеал (оригинална публикация на френски ез., 1896 г.) – в сборник: Петр Кропоткин, „Анархия, ее философия, ее идеал“, Изд. „ЭКСМО“, Москва, 2004, с. 213-214.

Произволни публикации: