Истанбул

  ноември 2009 | |  Изпрати на приятел

При пристигането си в Истанбул бяхме посрещнати от нашите другари, които ни заведоха в клуба на антиавторитарната организация Resistanbul. Запознахме се с програмата на предстоящата протестна седмица и се заехме с подготовката на концерта, който щеше да се състои по-късно на същия ден. Това, което ни направи впечатление, беше много добрата организация на събитието. Функциите бяха разпределени и всички се включиха по някакъв начин. Едни отговаряха за организирането на самите протести, други – за озвучаването и охраната на концерта, имаше хора, които настаняваха участниците от чужбина, приготвяха се и традиционни турски ястия. Започнаха да идват хората от други страни, пристигнали, за да подкрепят акциите на Resistanbul. Имаше участници от Шотландия, Англия, Франция, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, България и др. Турската полиция не пропусна възможността да напомни за себе си и още в ранния следобед група от 10-15 ченгета застана пред входа на клуба. Въпреки че всички очаквахме някаква провокация от тяхна страна и опит да провалят концерта, те постояха известно време отвън, след което се изнесоха. Самият концерт мина много добре. Първи на сцената се качиха местните групи Ofisboyz и Standback от Истанбул и Malazlar от Анкара. Вечерта завърши с българската група Битов Терор и шотландските анархопънк легенди Oi Polloi. Беше прочетено изявление в подкрепа на арестуваните сръбски анархисти, а българската група изпя песента на Angelic Upstarts „Solidarity“ с променен текст специално за случая, като вместо „полските работници“ се пееше „сръбските анархисти“. На следващия ден, 1 октомври беше организиран мирен протест с около 700-800 участници. В предните редици бяха активисти от различни марксистки, левичарски партии, а след тях хората от антикапиталистическото обединение Resistanbul, съставено от различни анархистки и антиавторитарни групи. Много добре беше организиран музикалният бенд, който наистина провокира въображението радикално и беше аплодиран от обикновените хора на улицата, които дори дойдоха да се снимат с протестиращите. Следващите дни до 6 октомври бяха изпълнени с много събития, протести и арт-активистки провокации. Хората се подготвяха за големите протести на 6 и 7 октомври, когато „икономическите“ елити от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка трябваше да се срещнат в конгресна зала в центъра на Истанбул. На 6 октомври сутринта демонстрацията беше доста стегната, в нея участваха отново революционни турски синдикати, леви партии и организации, както и анархисти не само от Истанбул, но и от повечето градове в Турция. След хората от Resistanbul вървеше и анархисткият „Черен блок“, съставен от по-радикални анархисти, леви и анархо скинхедс и други младежи. Още при стъпването на площад „Таксим“, който е забранен за демонстрации от 1977 година, полицията „откри огън“ и атакува с парализиращ сълзотворен газ, водни струи, а според непотвърдени данни и бойни отровни вещества. За първи път тази година правителството на Ердоган разреши да се протестира на 1 май на „Таксим“, но само на определени организации. Последваха схватки по малките улички на центъра между полицията и „Черния блок“, при които последните атакуваха с коктейли молотов и камъни и унищожиха десетки банки, банкомати и няколко скъпи магазина. Навсякъде по централните улици на Истанбул се водиха сражения, като местни консервативни националисти с ислямистки убеждения си позволиха дори да нападат и бият протестиращи анархисти. В своята ярост полицията хвърли наистина големи количества газ, при което гражданин, който дори не участва в протестите, получи инфаркт и почина. Голяма част от описваните събития се разиграваха пред погледите на журналисти от различни чуждестранни медии като Ройтерс, Франс прес и др. Арестувани бяха около 100 протестиращи, само турски граждани, които по-късно бяха зверски пребити в полицейските участъци. През нощта голяма част от организаторите на протестите решиха да демонстрират пред полицейското управление, където бяха повечето от задържаните, но разбраха, че там се е събрала „тълпа разгневени граждани“ (според традиционните медии), които ги чакат с ножове и палки. Това са всъщност жители на бившия еврейски квартал в Истанбул, които са с националистко-фашистки убеждения – от породата, идеализираща Османската империя. Затова и протестът беше отменен. На втория ден от срещата на МВФ и Световната банка, 7 октомври, властите забраниха всякакви протести. С пълното съзнание, че могат да бъдат арестувани, момчетата и момичетата от Resistanbul отново излязоха на улицата като цяло мирно и въпреки че групата им не е особено голяма (не повече от 50 души) успяха да изненадат полицията, като блокираха няколко ключови кръстовища, извършиха серия символични представления срещу капитализма и дори успяваха да задържат правителствена кола с намираща се в нея еврокомисарка за повече от час, без полицията да се намеси! Няколко от активистите дори се покатериха на покрива на колата и отчупиха синята дипломатическа лампа, докато еврокомисарката вътре криеше лицето си – всичко това се случи в голяма близост до конгресната зала, където се провеждаше срещата на „финансовия елит“. След тези акции младежите се оттеглиха в наетите за случая сгради. Като цяло протестите и акциите срещу срещата на МВФ се оказаха доста успешни, като се има предвид широката обществена подкрепа за активистите (хората, неучаствали в протестите, масово помагаха дори и физически на активистите, както с подслон, така и с вода и вещества за неутрализиране на сълзотворния газ) и впечатлението, което протестите и акциите правят дори на традиционните медии. Като се започне от турския студент, замерил председателя на МВФ Строс-Кан с обувка, и се свърши с останалите дни на акции и мащабни протести, господарите на планетата не останаха и за миг спокойни и разбраха, че Истанбул е не само витрината на Турция за света, но и че отразява настроенията на младите и въобще хората от същия този друг свят срещу новата глобална империя на капитала. Самото присъствие на над 15 000 униформени турски ченгета ясно показа доколко са желани световните шефове, „елити“ и „експерти“ в Истанбул, пък и навсякъде! Из изявление на Комитета на неуправляемите – Resistanbul: Обявяваме своето предложение за икономическа и социална програма за един безвластен антикапиталистически начин на живот – предложение за изход от глобалния капитализъм. Нашата програма е формирана около някои съпротивителни техники, които подкопават корените на капиталистическия свят – система, колонизирала всички аспекти на живота. • Стачки и окупации на работните места срещу натиска и колонизацията, извършвани от всички мениджъри и директори на капиталистическия наемен труд. • Окупации на фабрики, целящи работническо самоуправление, колективен труд и работа без шефове. • Организация и създаване на синдикати и конфедерации от малки и местни земеделски съюзи, работещи против монопола в земеделието и съсипването на околната среда. • Колективизация и окупации на земеделски земи срещу обедняването и прокуждането на селяните от техните земи. • Окупации и съпротива, целящи създаването на автономни пространства, под контрола на автономни общини. • Окупации на сгради и обществени пространства срещу бездомността, целящи създаване на структури за комунален живот в освободени пространства. • Развитие на алтернативни и местни производствени системи срещу капиталистическото налагане на консуматорското общество. • Трансформация на образователните системи, чрез работа със студентски съвети за създаването на свободни образователни пространства. Окупация на училища и университети срещу комерсиализацията и класовата дискриминация на образованието. … Марто (участник) и Иво (по разкази и материали на очевидци)