Йордан Николов – един от първите

  януари 2010 | |  Изпрати на приятел

С тази биография искаме да отбележим 119 години от рождението на Йордан Николов, наричан Бакунин. Текстът е писан от Георги Хаджиев в годините му на емиграция във Франция.
Йордан Николов, наречен „Бакунин“, е един от първите пропагандисти и най-старите дейци на движението още преди основаването на ФАКБ, организатор и участник почти във всички групи и организации в София от 1908 г. насам.
Роден на 06.01.1891 г. в Берковица, син на обущар, той отрасва в работническо семейство. Завършил едва второ отделение, започнал сам да изкарва с труд прехраната си, отначало като машинист-печатар, а след това като обущар, която професия упражнява до края на живота си.
Макар и без голямо образование, той не остава чужд на нищетата и още от 1904-1905 г. започва да чете социалистическа литература. Като обущар членува в синдикатите на широките социалисти и участва в редица демонстрации: за 8 часов работен ден, за защита на руската революция през 1905 година, в много други борби.
Запознаването му с безвластническите идеи датира от 1906 г. Чете втория анархистки вестник „Свободно общество“, първите издадени брошури от Реклю, Кропоткин и Бакунин. През 1908 г. участва в първата анархистка група в София. В същата тази група членуват още В. Парасков, П. Блъсков и др.
През тоя още неорганизиран, „хаотичен“ период от движението, изпълнен с „ексове“ (банка Юда Б. Израел), заговори срещу Фердинанд и други акции, Йордан Николов е един от първите, които държат за правилното ориентиране и организиране на безвластническите сили, за започването на организационна работа.
Наскоро започва да излиза в. „Безвластие“ (1910- 1911), а след това и в. „Пробуда“ (1912). Групата в София се попълва с нови сили: М. Манолев, Н. Петрини, П. Кълев и др. След обявяването на Балканската война в. „Пробуда“ спира.
През 1914 г. групата, в която участват Йордан Николов, М. Манолев, К. Димев, Ицо Сантов и други, основава в. „Работническа мисъл“, чийто касиер е „Бакунин“. Вестникът има широко разпространение и заедно с излизащия в Русе в. „Освобождение“ дава подтик за основаване на множество нови и подновяване на редица стари групи в провинцията, с което движението започва вече да добива гражданственост. Но започналата европейска война и особено атентатът в Казиното в София през 1915 г. прекъсват дейността на групата около „Работническа мисъл“ и другарите се разпиляват.
Йордан Николов е мобилизиран, но и като войник по фронтовете той развива усилена антивоенна дейност, за която бива преследван и наказван. След демобилизацията той отново е в София, където участва в подновената група. Групата, в която членува и д-р Димев, започва отново издаването на в. „Работническа мисъл“ (1919 г.), макар и при цензура. В списването на вестника вземат участие и някои от нелегалните другари като Г. Шейтанов, Г. Жечев и др.
По инициативата на групата около „Работническа мисъл“ се свиква първият учредителен конгрес на ФАКБ, започва да излиза в. „Пробуда“ (орган на федерацията), с което движението се разраства и почти се легализира.
Йордан Николов е един от най-дейните другари на Софийската организация, която взема участие в железничарската стачка през 1919-1920 г.
След спирането на „Пробуда“ и настъпилото смущение поради прословутата „афера Герджикови“ движението отново се окопитва и организациите се възстановяват. Започва да излиза сп. „Анархист“, което продължава като вестник, орган на ФАКБ, свързан с редица терористични акции и експроприации, а редом с това бива подновен и вестник „Работническа мисъл“, легалният орган на движението.
На 30 април 1922 г. Софийската организация устройва предмайска демонстрация, на която между другите говори и „Бакунин“. Но след станалата престрелка с полицията властта започва преследвания. Мнозина другари, между които и Йордан Николов, минават в нелегалност.
Йордан Николов участва на V конгрес на федерацията в Ямбол през 1923 г., на който се изработва програмата на федерацията.
След това той участва във всички акции на Софийската организация, чак до април 1925 г., когато движението бива разгромено.
През периода на Цанковия режим, когато движението слиза под земята, Йордан Николов е участник във всички конспиративни групи развиващи някаква дейност, макар и по-слаба. През времето на Блока той не остава чужд на всички безвластнически инициативи и начинания. През периода на фашизма Николов участва в съпротивителното движението като сподвижник и укривател на група терористи и остава до край верен на анархистките си позиции.
Архив на ФАБ