Държавата ли е виновна за всичко?

Тазгодишното разпределение на постната държавна софра задели малко повече за пенсионерите от друг път. Шоуменът на България Бойко Борисов отчита дейност с пълна сила: около 12% от държавния бюджет или около 4 милиарда лева ще отидат за пенсии1. Към средата на годината се очаква хората над 70 години да получат добавка от 50 лева над пенсията си2. Добавката беше обещана за 1 януари, но финансистите решиха да почакат, може би с надеждата парите за изплащане да намалеят малко по естествени причини. Друг подарък бяха парите по Коледа – милион и сто хиляди пенсионери с пенсии под 200 лева взеха по 25 лева подарък от държавата3.

Светилата на българската икономика традиционно не останаха във възторг: „Общо взето това е цялата логика. За да си позволим да плащаме 20% по-високи пенсии по време на криза, трябва да има по-ниски разходи за другите бюджетни сфери. Икономическата логика ни казва, че в криза няма пари за всичко, а политическата логика е решила, че пенсиите са най-голям приоритет.“4

И както се полага на толкоз умни хора, и този път са прави. Ходът на правителството е чисто политически. Освен за пенсии, повече пари тази година ще има и за магистрали и туризъм5. За сметка на това в образованието тече реформа „Сатър“6, а в страната болница след болница затварят врати7. Тъй че не можем да обвиним правителството в пристрастия към социалните разходи.

Но правителството си е направило елементарната сметка, че е много по-изгодно да се купи пенсионерски глас с 25 лева увеличение, отколкото да си вдигне авторитета пред хората, като финансира болници и университети. Защото пенсионерите са докарани дотам, че ако държавата им подари по една вечеря в прилично заведение месечно (толкова може да се купи с тези пари), те ще го отчетат като забележителен прогрес.

Според НСИ 17% от пенсионерите у нас живеят под прага на бедността8. Това звучи като подигравка, при положение че линията на бедността у нас е 211 лева за 20109, а в началото на годината както отбелязахме, поне 1 100 000 души (около половината пенсионери) са взимали под 200 лева. Но без значение как се надцакват НСИ и Бойко, смело можем да твърдим, че положението на пенсионерите не е розово. 300 лева пенсия, прибавени към 200 лева заплата, не стигат на един пенсионер в провинцията да живее нормално10, какво остава за пенсионер в столицата, който е принуден да живее със заплатата си от 200 лева?

Правителството, разбира се, има решение (то ако си признае, че няма решение, направо трябва да си ходи). Решението е в комбинация между увеличаване на пенсионната възраст и увеличаване на изискването за трудов стаж. По този повод вицепрезидентът на „Подкрепа“ коментира: „Да избирам между вдигането на възрастта и вдигането на стажа е като да избирам дали да ме обесят или да ме удушат“11. Пенсионната възраст вече е 63 години за мъжете и 60 за жените. Необходимият трудов стаж е съответно 40 и 37 години. При средна продължителност на живота в България от 73 години излиза, че работиш 40 години, а ти плащат 10.

Ако разсъждаваме според техните правила – да разпределят само парите, до които са се докопали, без да пипат мутрите, управляващите наистина нямат избор. Работещите в България са около 2,5 милиона души, грубо пресметнато те трябва да издържат още толкова пенсионери. А средната работна заплата у нас е 606 лева.12 Ако се сложи в сметката фактът, че от работещите се очаква да издържат по едно дете, излиза че пенсионерите няма какво толкова да се оплакват от средната пенсия, която ни обещаха да стане 270 лева през идната година.

Тоест, проблемът не е в това, че работещите не плащат. Проблемът е, че „40 години непрекъснато всеки божи месец всеки един от нас дава безлихвени безвъзмездни суми на държавата, а тя 40 години безотчетно, некомпетентно, ненаказуемо разполага с парите ни и не ни ги връща адекватно… Най-големият крадец и престъпник в областта на пенсиите е самата държава“13.

Повечето от днешните пенсионери са строили държавата на „развития социализъм“ под ръководството на „номенклатурните кадри“. Днес държавата се нарича капиталистическа, а собственици и управници са същите тези „кадри“. При това положение мисля, че е ясно кой трябва да плаща пенсиите на хората — не тези, които работят с двете си ръце, а онези, които откраднаха построеното с труда на пенсионерите.

Това не може да стане, докато зачитаме собствеността на забогателите в годините на „прехода“. Два милиона и половина пенсионери приемат извинението „няма пари“ и си кротуват в панелките, а в същото време край тях минават автомобили, струващи по 1000 пенсии14. Управляващите про­дължават традицията на предишното правителство да прехвърля данъчната тежест от печелещите към работещите15. Продължават и традицията да разпродават за жълти стотинки и последните държавни имоти – от магистрали до паркове. Нямат никакво намерение да потърсят „изчезналите“ пари, които държавата е взела от днешните пенсионери с извинението, че осигурява старините им. При това положение „специалистите по икономика“ имат наглостта да обясняват, че „няма пари“, защото хората „лъжат колко получават“16.

Но докато наглостта на управляващите и икономистите може да бъде обяснена с това, че си защитава интереса, по-трудно е да се обясни пасивността на пенсионерското съсловие у нас. Без претенции за изчерпателност и информираност, ще нахвърлям няколко причини, повечето от които могат да бъдат отнесени към обществото ни като цяло.

На първо място, вездесъщата липса на алтернатива. Реално никой не обещава повече от огризките, които Борисов хариза на бабичките. Защото никой в България няма кураж да обяви, че ще вземе парите на милиардерите и ще върне печалбите от предприятията в държавната хазна. А и да го обяви, не би имал шанс да спечели изборите. Затова и пенсионерите няма как да го изберат.

На второ място идват манипулациите и социалното разслоение на съсловието. Дори и да не работят, пенсионерите са по-податливи на съвременните манипулативни техники, отколкото по-младите поколения. В самите пенсионерски среди има доста хора, които взимат далеч повече от минималната пенсия – не само миньори и моряци, но също маса номенклатурчици, военни и полицаи. Това са все хранени хора на бившата и на настоящата власт, хора запазени и все още дейни, които нямат никакъв интерес да се пипа статуквото.

Последен по ред, но според мен първи по важност е фактът, че днешните пенсионерите не гледат в бъдещето си. Те са пасивни не само поради природното естество, израснали са във време, в което да се опитваш да промениш бъдещето си се е приемало за грях. Бъдещето ти е било предварително определено от едни други хора, нависоко и надалеч, и недоволството е струвало скъпо.

Като прибавим към всичко това факта, че една радикална промяна на системата17 би застрашила поне в краткосрочен план и малкото, което държавата им гарантира, като сложим факта, че управляващите все пак няма да ги уморят масово от глад, мисля че можем да разберем по-добре пасивността на пенсионерите. Не можем да очакваме от тези хора да рискуват мизерстването през малкото останали им години в името на бъдещето на онези внуци, които и бездруго търсят начин да се разкарат от България. Промяната не може да дойде от тях. Ако нещо може да се промени, то може да стане само когато внуците се запънат като магаре на лед и кажат „Това е моята родина, а не магистрала за Мара Отварачката!“

Златко

БЕЛЕЖКИ

1 Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 година, от сайта на Министерството на Финансите, стр. 56

2 econ.bg, „Акценти от бюджет 2010“

3 „25 лв. коледни добавки за 1 млн. 100 хил. пенсионери“, в. „Труд“, 13 декември 2009

4 „Бюджет 2010: Увеличените пенсии орязаха парите за други сектори“, Георги Ангелов, в. „Труд“, 23 ноември 2009

5 „Бюджет 2010 – повече пари за магистрали, по-малко за здраве“, в. „Сега“, 8 ноември 2009

6 „Още за последиците от Програмата „Сатър““, 10 февруари 2010, Индимедия – България

7 „Интервю с Нанев: приватизира болниците сега“, в. „24 часа“, 5 февруари 2010

8 „Данни за доходите и разходите на домакинствата през 2009“, сайта на НСИ

9 „Линията на бедността достигна 211 лева“, dnes.bg, 28 октомври 2009

10 Според думите на самия човек пред радиопредаване ЕРА, 11 февруари 2010

11 „Последно изстискване“, в. Капитал, 23 януари 2010

12 Всичко това са данни на НСИ

13 Цитатът е от анонимния блог „Любопитство“

14 Според в. „24 часа“ от 1 декември 2009, бентлито на известната фолк звезда Мара Отварачката струва около 400 000 лева или според горните статистики – 2 000 пенсии.

15 Пресен пример е почти двойното повишаване на минималния осигурителен праг в някои браншове

16 „Лъжци… по буквата на закона“, Петър Ганев, ИПИ

17 Както видяхме, такава промяна би включвала като минимум експроприацията на имуществото и средствата за производство, притежавани от хора, чиято въоръжена армия от охранители е по-голяма от армията и полицията на държавата взети заедно

Четете още:

• 09 септември 2008 -- Новата класа в България
• 15 май 2008 -- Много пенсионери станали