Бунтовният месец март

  март 2010 |  Принтирай |  Изпрати на приятел

Твърде дълъг е мартенският календар с дати, които ни подсещат да се върнем към хора и събития, важни за нашите идеи и действия. Трудно е да поберем значението на много от тях в малкото каре на последна страница. Те са развълнували и продължават да вълнуват мнозина наши читатели и  често са били подтик да прегърнат идеите на свободата и социалната революция. Затова и често се случва да ни „кастрят“, че историческата ни част „олеква“, ако пропуснем да пишем за тези неща, още повече, че те прилежно и до ден днешен са погребвани от купешката и казионна историография.

На 18 март 1871 е обявена Парижката Комуна

Комуни биват обявени също така в Лион (където участва и Бакунин), Марсилия, Тулуза, Нарбон, Сен-Етиен, Льо Крузо… Поредица от събития, които вдъхновяват и най-дейните революционери (Левски, Ботев, Герджиков…) на отдавна колонизираните от Османската империя балкански народи в борбите им за освобождение. Сред резултатите от това влияние ярко се откроява Странджанската комуна.

На 1 март 1921 въстава Кронщад

Моряците и войниците от Кронщадската крепост въстават срещу болшевишката диктатура.

За истинското лице на „червената народна демокрация“ дори още в тези ранни години можем да съдим от Резолюцията на общото събрание на разбунтувалите се екипажи на 1 и 2 линейни кораби от 1 март 1921, която отхвърля болшевишката власт и постановява:

• Свобода на словото и печата за работниците, селяните, анархистите и левите социалистически партии. …

• Свобода на събранията, професионалните съюзи и селските обединения. …

• Освобождаване на всички политически затворници от социалистическите партии, а също и всички работници и селяни, червеноармейци и моряци, затворени във връзка с работническите и селски движения. …

• Избор на комисия за преразглеждане на делата на изпратените в затвори и концентрационни лагери. …

• Закриване на всякакви ПОЛИТОТДЕЛИ, тъй като никоя партия не може да използва привилегии за пропаганда на своите идеи и да получава от държавата средства за тази цел.

Тези „контрареволюционни“ идеи звучат толкова страшно за лениновите палачи, че болшевишката партия нарежда въстанието да бъде удавено в кръв. Много червеноармейци отказват да участват в погрома и за потушаването на бунта са изпратени направо делегати на Х конгрес на болшевишката партия.

На 26 март 1923 са извършени „ямболските кланета“ срещу анархистите

Правителството на Стамболийски нарежда на народа да си предаде оръжието. Ямболските анархокомунисти яростно се възпротивяват, като изтъкват, че това е безумие пред лицето на яростно въоръжаващата се и подготвяща се за преврат фашизирана военна клика.

На 26 март се провежда митинг против наредбата. Митингът е разпръснат с куршуми и бомби от полицията, по-късно пристига военен ескадрон от Сливен и целият град е блокиран. Започват масови арести и разстрели. От близо 80-те убити и ранени, 30-тина са изтъкнати анархокомунисти, които са навързани и разстреляни в двора на кавалерийските казарми без съд и присъда. Две момчета, едното от тях 14-годишно, успяват да се измъкнат от трапа с труповете, но на следващия ден главорезите ги намират отново и ги убиват.

На 10 март 1945 – изкореняването на анархизма в България

В Княжево до София е свикана национална конференция на ФАКБ, която да приеме проект на програма за организация. Подготовката и самата конференция преминават нелегално, но откриването ѝ е обявено публично.

В момента, в който започва да говори първият делегат, нахлува полиция. 86 делегати са арестувани. Задържаните са закарани в столичния следствен арест. Там им се удава да установят връзка един с друг и да продължат работата на конференцията. Делегатите приемат решение за възобновяване на издаването на ежеседмичник и избират негов главен редактор и секретар на ФАКБ. През пролетта на 1945 г. по решение на ЦК на Българската работническа партия (партията на българските сталинисти) десетки делегати от конференцията са изпратени в новия концлагер в Дупница, където някои от тях прекарват до 6 месеца.

Това е първият удар, нанесен на анархистите от сталинския режим. Властите разгръщат кампания против анархистите. Още през януари 1945 г. проправителственият вестник „Знаме на труда“ ги обвинява в „услуга на фашистите“. На 5-та конференция на РМС (младежката организация на БРП), 28-29 март 1945 г., секретарят на съюза заявява: „Оформилата се анархистическа опозиция води антинародна дейност. Централният комитет на БРП и Националният комитет на Отечествения фронт решават да забранят техните организации. Никакво легално съществуване на техните проявления. Идеологическото разобличаване на анархистите като съюзници на фашизма. Пълна ликвидация…“

Произволни публикации: