През месец юни се състоя дискусия върху Програмата на Интернационалното братство на Бакунин. Дискусията е част от поредица срещи върху програмни текстове на анархистически организации. Целта е да се постигне съгласие и да се облекчи работата по съставянето на революционна, съвременна и разбираема програма на ФАБ. Модератор на срещата беше Златко. Дискусията се движеше по предложените от него въпроси:

Защо да се занимаваме с „теории“?

За какво служи една програма

Какво е специалното на програмата на Бакунин

Структура на Програмата

Цел

Път

Принципи

Изясняване на понятията

Революцията

Ролята на Братството в революционния процес

Тактика

Изисквания към философията на революционера

Изисквания към практиката на революционера

Лични качества на революционера

Един от основните акценти беше въпросът за революцията. Доколкото „всяка власт няма друга цел, освен да се увековечи“ (Бакунин), ролята на революционната организация е, „когато се случи бунтът, тя да поеме организирането на обществото в ръцете си – не да прави революция, а да насочва действията на народа“ (Константинов). Според Бакунин и Константинов вътре в обществото има тенденции за създаване на безвластнически структури. Анархистическата „организация помага за засилването на тези тенденции“ (Константинов). Бакунин „прави анализ на световния революционен опит, на революционното творчество на масите“ (Константинов). Той разглежда революцията като фактор в световен мащаб. Неговите програма и устав на Интернационалното братство са писани в наднационални рамки, „но тогава светът е бил Европа“ (Константинов). Ето защо сред дискутиращите беше поставен въпросът „висока цел ли е в България да се говори за световни мащаби, макар да няма друга алтернатива“ (Златко). В отговор Константинов отбеляза, че „революцията не е еднократен и едновременен акт и може да трае десетилетия, революциите оставят следи“.

Беше засегнат проблемът за свободата, както и въпросът за атеизма на Бакунин, защото според Константинов „няма по-краен атеист в световната философия от Бакунин“. Според Бакунин революционерът „трябва да бъде атеист и да иска заедно с нас за всеки човек тук и сега, на земята, всичко, което религиите са пренесли и приписали на небето и на техните богове: истината, свободата, справедливостта, щастието, великодушието, добрината. Той трябва да признае, че моралът, независимо от всяка теология и божествена метафизика, няма друг източник освен колективното съзнание на хората“.

Друг акцент беше въпросът за семейството. Според Константинов „семейството е една от основите на днешното общество, наред с държавата, църквата и капитала. Бракът е попът и кметът“, а „отглеждането на децата не е непременно проблем на семейството“.

Разбира се „теза на цялата среща“ (Златко) беше необходимостта от програма: „За да стане възможен един такъв съюз, тези, които го образуват, трябва да имат убеждения и цели, които съвпадат, иначе те никога няма да постигнат съгласие“ (Бакунин в писмо). Според Златко „ние, като правим организация, трябва да си дадем много добре сметка какви хора ни трябват“. Макар и в различен контекст, Бакунин отдава огромно значение на личностните качества. В настоящата ситуация според Константинов това трябва да се схваща като „стремеж към постигане на нужните качества“. Това е важно, тъй като „при определена обстановка и назрялост, и един човек може да свърши работа“.

На разгорещените дебати за необходимостта и естеството на един програмен текст се откроиха няколко гледни точки:

Златко: „Ролята на програмата е да се разберем“.

Константинов: „Целта на разискването е да се запознаем по-добре с проблема (програма) и да го видим от различни страни. И на тази база вече, когато пристъпим към формулиране на наша програма и устав, да имаме предвид целия предишен опит с всичките дискусии, новости и прочие“.

Константинов: „Формулировката на революционния организиран анархизъм е направена един път“.

Иво: „ Това не означава, че не може да се допълва и разширява, и коригира, ако е необходимо“.

Константинов: „Трябва добре да я познаваме, за да можем да я разширяваме, коригираме, изменяме и допълваме“.

Иво: „Защото едно от основните неща, които навремето ме привлякоха към анархизма, е точно това, че няма една застинала програма с точни казуси, а казваме това и това, но ако то не действа на практика, би се променило…“

Константинов: „Разбира се, но трябва във всички обстоятелства, според мен, да имаме и устава, и програмата. Те може да са за 10 или за 50 години, могат да са за 5 години, но трябва да ги имаме, за да знаем на какво стъпваме като организация и на каква база приемаме членове, на каква база извършваме план за работата ни, краткосрочен или по-дългосрочен. В света, който познавам и доколкото го познавам, в анархокомунистическата организация няма различни видове анархокомунизъм или различни видове програми и устави. Ако направим идейна организация, каквато смятам, че трябва да се направи, с програма и устав, това трябва да бъдат хора, които да приемат тая програма и тоя устав. Хора, които са приели една програма, имат една обща цел, една обща стратегия, обща тактика, приели са общи методи и средства на борба и заедно с това са приели общи условия, на които трябва да отговарят членовете на организацията, които общи условия служат като критерии за приемането на нови членове или отстраняване на тия, които или не са си преценили способностите, силите и желанията, или са провокатори“.

Златко: „Това, което ми беше целта днес, е да поставим по принцип въпроса въобще дали има нужда от такава програма и защо има нужда от нея, и дали има смисъл“.

Константинов: „В заключение, от това, което досега говорихме, има ли хора, които смятат, че организацията може да функционира без такива основни документи? Има ли хора, които смятат, че няма нужда от програма и устав?“

Явор: „Аз схващам програмата като израз на съгласието, а не на идеологическа чистота и абсолютизиране. Програмата показва, че има една група хора, които помежду си имат съгласие“.

Златко: „Моята теза е, че без такова съгласие една организация не може да функционира въобще. Не да функционира зле – тя няма да е никаква организация. Какво значи „ние сме организация“, като не знаем защо сме се събрали?“

Константинов: „Трябва да кажем, че целта, която преследваме, всъщност представлява съдържанието на революцията. Трансформацията на днешното общество в анархокомунистическо по същество е революция. А другото – с оръжие или без оръжие – то можем също да кажем какво мислим, базирайки се на практиката. Че тия, които са създали това общество и го поддържат с всички средства, няма да се откажат нито от капиталите си, нито от властта си, нито от привилегиите си и следователно най-вероятно е революцията да не бъде мирна и тиха. Тия неща трябва да ги кажем според мене в една програма. Това не значи, че днес ще започнем боя с тях. Днес обществото не е готово да извърши революция. Нашата задача е да го подготвим за това. С пропаганда, с агитация, с акции от най-различно естество“.

В заключение модераторът на интересната среща Златко отбеляза, че „идеята е да продължим с такива срещи в бъдеще. Мисля, че приоритет номер едно за момента е точно изработването на програма максимум, оттам и на програма минимум, и на стратегия“, „без това да значи, че трябва да игнорираме и другите проблеми“ (Константинов).

Явор