Опразненото образование

  юли 2010 |  Принтирай |  Изпрати на приятел

Дали имаме наистина нужда от образование?

Дали имаме наистина нужда от образование? Тази мисъл може би не е лишена от смисъл. Не се нуждаем от кой знае какво и какво ни доставя то? По-добър статут в обществото, по-лесно намиране на добра работа или изграждане на здрав индивид?

Крайно се съмнявам дали трябва да учиш, за да работиш нещо, което изисква натискането на няколко копчета. Самите медии обременяват още повече – те както доставят знания, така и пречупват знанията през призмата на техните продуктови послания.

Не е лъжа, че няколко медии създадоха имиджа на днешните ни звезди – били те певци, или управници. Само заради фамилията ти понякога ще ти намерят място и ще ти кажат: „Спокойно, с времето ще се научиш“. Тогава за какво ни е да ходим на място, което травмира от самото детство? Дали учението трябва да съществува в сегашния му вид, с неговия властнически и тоталитарен подход към „подрастващото поколение“ – силно ме съмнява. Факт е, че училището е най-големият стресиращ обект за едно дете, откъсването от уютната среда и заставянето да върши и научава неща, които не го засягат, от самото му съзнателно възприемане като личност. Едновременно с това детето трябва да бъде вкарано подчинено в едно учреждение със съмнително минало и още по съмнителни методи.

Социализацията и приобщаването на индивида към групата наистина трябва да се извърши, но не да бъде управлявано и така – поредният номер в дневника с име и фамилия, но куха личност.

Ролята на учителя трябва да бъда по-малко критикуваща, повече обучаваща и по възможност намалена до минимум. Самият учител възприема детето като поредния номер, с който той трябва да се занимава, наред с всички останали проблеми, които има.

Цялата система трябва да бъде по-малко централизирана, по-разкрепостена и да бъдат премахнати ограниченията на старото мислене – децата са деца и лесно могат да бъдат манипулирани. Самото общуване и самият процес в семейството отдавна го няма и никой не може да попречи на отчуждаването на родителя от детето. Ролята на някогашната баба днес е заменена от поредната компютърна игра или поредния полуфабрикат.

Би могло да бъдат намерени жени (дали детегледачки, или т. нар. „au pairs“), които да помагат вътре в семействата, да се грижат за отглеждането на децата и така да се премахне ролята на бабата или се отделят грижите от родителите.

Нито учителите полагат грижи да обучават, нито учениците си правят труда да разбират. Не е лъжа, че в някои университети, вместо да бъдат обучавани студентите, самите преподаватели предимно се занимават с търсене на “проекти“ за припечелване. Вярно е и другото, че някогашните научно-изследователски екипи, работещи за външни фирми, вече не съществуват, но не могат вечно да се извиняват с това.

Отдавна битува мнението, че като завършиш, няма да работиш каквото си завършил, а каквото има.

Едно образование би трябвало да дава равен шанс за развитие, но не като еднакво прекърши творчеството. Самите родители заставят децата си да се занимават с дейности, които не са им присъщи, и продължават на по-късен етап да си приписват както техните загуби, така и техните победи.

Изоставеното от държавата – а и обществото – образование превърна ученика и студента в „пушечно месо“, което някъде се бие за едното голо „браво!“, в поредния депресивно оглупял хлапак, който си мисли, че всичко започва от него и свършва след него. Самият авторитет на учителя вече е до такава степен издънен, че няма накъде. Систематично потъпкваното му самочувствие доведе до фарса, в който се е превърнал. От него зависи какво ще е идното поколение, но никой не го е грижа какво ще бъде утре. Държавата вече изглежда неспособна да защити системата, която я крепи, и е на път да се пречупи под тежестта на собственото си нехайство и да се самоунищожи – въпрос само на време.

Малори

Четете още:

• 16 юни 2010 -- На борба за образование
• 05 май 2010 -- Закон за класовото образование
• 12 май 2009 -- Още за поуките от стачката
• 12 февруари 2008 -- Проблемът с матурите
• 12 декември 2007 -- „Безплатното“ образование