Свободна мисъл » Новини http://sm.a-bg.net Мисли свободно Tue, 07 Feb 2012 14:46:30 +0000 en hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.0.4 Църквата и Държавна Сигурност http://sm.a-bg.net/2012/02/02/carkvata-i-darjavna-sigurnost.htm http://sm.a-bg.net/2012/02/02/carkvata-i-darjavna-sigurnost.htm#comments Thu, 02 Feb 2012 10:02:27 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5427 Съобщението на “Комисията по досиетата” на политическата полиция на Н.В. Борис III и на болшевишката диктатура (ДС) за архийерейте на Българската Православна Църква (БПЦ е “емблематично” в много отношения), както е прието да се казва днес.
От 14 владици (включая патриката Максим) 11 (единадесет) са били доносници на поне три от управленията на “бившата” ДС, които сега са замаскирани, като разнородни “демократични” полицейски служби, поставени под различни шапки (на президент, на вътрешно, военно, финансово, правосъдно и т.н. министерства), с оглед по-доброто замитане на следите от престъпленията. Въпросните ДС- управления са: ПГУ (на шпионажа), ВГУ (на контрашпионажа) и прословутото Шесто у-ние (за борба с остатъците от “контрареволюцията и идеологическата диверсия”). Поредният непълен списък от доносниците на “светия синод” предизвика яростните реакции не само на висшите кешиши/клирици. Към тях присъединиха своя възмутен глас колеги, като източноправославният “Гоце” Първанов и ред богослови, култоролози, историци, политици и набожни мутри-бизнесмени.
Всъщност, бе съобщен един всеизвестен и неверен факт.
Всеизвестен, защото още “Комисията Тамбуев” съобщи за “дядо” Калиник или Калтак, че е бил доносник на Шесто, а из така нар. велико нар. събрание се разнасяха фотокопия от разрешителното, издадено на светиня му от ДС да носи… револвер. Но голямите “разкрития” излязоха на бял свят при следващата “Комисия Андреев”, чиито неофициални новини бяха размножени от някои медии. Напр, във в-к “Труд” от 15 март 2001 г. в статиите на Диана Петрова и на ст.н.с. Дилян Николчев, между многото “пикантерии”, се съобщаваше, че “за висшата йерарахия на БПЦ се очакват разкрития за 100 % от водачите й”. За да не бъде оповестен официално попския резил, който щял “да взриви спокойствието на църквата”, правителството на един друг благочестив християнин – г-н Симеон Сакскобургготов, по нареждане на господарите “Му”, побърза да закрие въпросната комисия и да анулира съответния закон, още повече, че само след няколко месеца, встъпвайки в длъжност, Симеон 2 щеше да целува ръката на… Максим при клетвата си в НС.
Оповестеният днес “факт” е неверен, защото не е взето под внимание, че главата на БПЦ (а както се знае рибата се вмирисва от там) е агент на “бившия КГБ” (Максим е московски “възпитаник”). Друг един “дядо” – Николай, когото готвят за приемник на днешния патрика и който също бил с чисто досие, заяви че “отварянето на досиетата е намеса в делата на светата ни църква”. (Както е известно, досиетата на активираните от днешните “демократизирани спец-служби” агенти, са “забронирани” и не подлежат на разсекретяване.) А “дядо” Калтак си призна чистосърдечно, че “не е извършил никакъв грях пред бога, тъй като всяка власт била дадена от него…”
До тук нищо изненадвашо или сензационно. От хилядилетия насам се знае, че чернокапците са една от трите власти (политическа, икономическа и духовна), които винаги са били неразделни, въпреки Монтескьо и “Духът на законите”. При това в католицизма, папската и кралска власти са си отнемали първенството и разменяли местата, като в течение на повече от хиляда години римският папа е можел да благославя, назначава или отлъчва представителите на “светската власт”. В света на източното православие, “византийската воня непорината” както неприлично се е изразил нашият Ботев, църквата винаги е била слугиня на държавата. Така че шумът вдигнат около днешните “разкрития” е най-малкото очудващ. По-интересно е другото, което официалните гласове премълчават:
- Само неколцина попчета от дълбоката провинция вдигнаха глас с искане за нов църковен събор, който да отстрани доносниците от клира, но и той остана глас в пустиня. Наверно тези блудни синове на “светата ни църква” ще бъдат уволнени, защото в нея има йерарахия по-строга от казармената, а на върха й доносниците имат “живковското болшинство” (от 99,99 %).
- Сплотеното малцинство от паството или енорияшите, посрещна “новината” с одобрение на поведението на своите “духовни пастири” и с оправдание, защото те доносничели за благото и за съхранението на църквата “в онези тежки времена”. Други търсеха благопристоен отговор в богословието и каноническото право или мълчаха срамежливо, но най-много бяха тези от верующите, които се правеха на безразлични към “неща, които не ги засягат”.
И понеже според официалните статистики, далеч преобладаващото мнозинство от представителите на българщината са “православни скотове”, пак по израза на заслужаващия да бъде низвергнат за вечни времена в “Геената огнена” Ботев, то въпросът, който поради тези масови реакции застава неумолимо пред нас е дали наистина – както се осмеляват да твърдят някои жалки безбожници, безродници, безотечественици и отрепки – “храбрият, трудолюбив и богобоязлив” български народ се състои само от доносници?

Георги Константинов

]]> http://sm.a-bg.net/2012/02/02/carkvata-i-darjavna-sigurnost.htm/feed 0 Мръсник или глупак? http://sm.a-bg.net/2012/01/29/mrasnik-ili-glupak-2.htm http://sm.a-bg.net/2012/01/29/mrasnik-ili-glupak-2.htm#comments Sun, 29 Jan 2012 15:45:33 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5424 За новоизбрания президент на републиката се разбра, че обожавал да сменя памперси, дори на чужди деца, и че осъждал доносите, които според него били… „андрешковщина“.
За да задоволи първата си страст, изобщо не е било нужно да става президент: има доста домове за сираци и деца с увреждания – широк простор за изява! Ако му е малко, да обиколи и старческите домове, болниците, копторите на крайно бедните, все ще открие кому да смени памперса… и да получи дълбоко морално удовлетворение.
Второто изказване на господина обаче е по-важно. То говори за две неща: или че новият президент е едно посредствено човече без забележима обща култура (разказът „Андрешко“ се учеше в училище) – накратко, в прав текст казано, глупак; или че е съзнателен мерзавец, който застава против най-съществените качества у хората – чувството за солидарност, при това безкористна, усетът за елементарна човешка справедливост, както и онова, което наричаме „чест“, а и да не забравяме за милосърдието, проявено от каруцаря спрямо арогантния служител на „студеното чудовище“ държава.
Достатъчно е да прочетете творбата на Елин Пелин, пък сами решавайте що за интелектуален титан може да нарече постъпката на Андрешко доносничество.
Плевнелиев заяви, че докато кръстосвал вече оглавената от него родина, се срещал с „всякакви хора“, но предимно с „местния елит“. Тук везните повече се накланят в ползата на дефиницията „мръсник“. Защото „местният елит“ са местните мутри, местните заслужили доносници на ДС, местните реститути, местните бюрократи, сиреч местната периферия на управляващата класа, благодарение на която осемдесет на сто от населението на страната е или под чертата на бедността, или опасно близо до нея. Този елит е отговорен за социалното неравенство, несправедливостта, стопанската и нравствена криза в България. Държавата – това са те. Друга няма и не може да има (нея държавникът генерал Дьо Гол нарича „най-студеното от студените чудовища“ по любимото му определение на Ницше).
Литературният герой Андрешко се оказва отличен индикатор за това кой кой е всред сегашните ни дейци от всякакъв род: дали глупак, дали мръсник, дали просто човек с поне капка достойнство и здрав разум. •

]]> http://sm.a-bg.net/2012/01/29/mrasnik-ili-glupak-2.htm/feed 0 Китайската социална бомба http://sm.a-bg.net/2012/01/29/kitaiskata-socialna-bomba.htm http://sm.a-bg.net/2012/01/29/kitaiskata-socialna-bomba.htm#comments Sun, 29 Jan 2012 15:33:58 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5399

Китайски завод за автомобилни свещи

Съвременен Китай е страна с гигантска работническа класа, повече от 200 милиона души (половината от населението на ЕС). Почти цялата американска лека промишленост е пренесена на китайска земя, европейски, японски, корейски и тайвански компании постъпват по същия начин. Нищо чудно: трудолюбивата китайска работна ръка е около 40 пъти по-евтина за бизнеса, отколкото работната сила в САЩ. При това огромна част от произвежданата продукция е предназначена за износ в САЩ, Евросъюза, Япония, Корея, Тайван. Транснационалните корпорации, благодарение на американско-китайската симбиоза са увеличили печалбите си със стотици проценти. Самите китайци получават работни места, но в същото време стават жертви на жестока експлоатация и социално неравенство – така нареченият коефициент на Джини, измерващ социалното разслоение, в КНР е приблизително същият както в САЩ.
За положението на китайските работници в страна, която твърди за себе си, че е „социалистическа“, достатъчно говорят самите китайци и изнасят на бял свят следните факти: работното време често достига 12 часа, пренебрегва се техниката за безопасност, а фабричните правилници приличат на затворнически режим.
Китайските работници обаче започват да стават все по-опърничави. По страната периодично преминават стачни вълни. В повечето случаи протестите излизат извън контрола на профсъюзите, които са изцяло бюрократични структури, зависими и управлявани от държавата, а такива организации не подкрепят стачни действия. Затова избухващите стачки се инициират пряко демократично, ръководят се от изборни комитети, зад които стоят маси редови работници. Пресата нарича такива стачки „диви“ (wild-cat strikes).
Наскоро повече от 10 000 работници от първенеца в експорта, провинция Гуанчжоу, започват стачки. Причините: кризата в Европа и Америка води до съкращаване на износа, което налага съкращение на производството, а това веднага се отразява върху работническите заплати; второ, самият Китай е започнал да премества промишлеността в зони с по-ниско платен труд – в по-бедните си провинции или в съседен Виетнам, където според МВФ работната ръка е с 50% по-евтина.
По този начин облагодетелстваната от сегашната криза китайска икономика бързо се развива… и се превръща от фактически все още развиваща се страна (средните доходи на населението имат още много да растат, докато стигнат дори тези в Русия, а и расте разликата между доходите на 700-те милиона селяни и тези на градското население) в „нормална държава“, все повече подобна на европейските или на САЩ,… които са изпаднали в трайна рецесия.
Засега ръстът на икономиката е забележителен – 9% годишно. Дори малко намаляване на това темпо обаче – а то няма как да не намалее, в глобалния свят всички нива и пазари са близки до насищане, иначе нямаше дума да става за криза – би поставила на изпитание социалното равновесие в Китай. Неконтролируемите потоци трудови преселници от селските райони към индустриалните зони, ако не бъдат осигурени с работа, ще увеличават социалното напрежение. От друга страна, в света днес има подходящ за революция политически климат – китайската диктатура не е по-мека от тази в Египет или Сирия, населението страда от неолибералните реформи, а по китайската телевизия минават новини за арабските бунтове.
Вътре в самия Китай се надува спекулативен балон с недвижимите имоти, държавното ръководство се мъчи да предотврати напомпването на предстоящата криза, но безуспешно. Под заплаха ще се окаже появилата се китайска средна класа (вече е станало трудно да се купи собствено жилище, важен елемент в китайската културна традиция), а тъкмо от нейните среди излизат критично мислещи интелектуалци, които в условията на една обща криза се съюзяват с най-онеправданите слоеве на населението. Нещо подобно започва да се оформя през 1988-1989 г., но тогава все още има външни отдушници и благоприятна, сравнително стабилна световна икономическа обстановка. Днес обаче планетата е станала тясна за капитализма, системата е достигнала своите предели. Радикализирането на населението и реакцията му срещу обедняването навярно ще постави началото на края на последния успешно регулиран от държавната бюрокрация капиталистически модел.
Всяка голяма работническа стачка в Китай може да се превърне в бунт, а той да прерасне в революция. •
по материали от статии на анархиста Михаил Магид (Русия) и ляворадикалния публицист Карл-Хайнц Рот (Германия)

]]> http://sm.a-bg.net/2012/01/29/kitaiskata-socialna-bomba.htm/feed 0 Писмо от Румъния http://sm.a-bg.net/2012/01/16/pismo-ot-rumaniya.htm http://sm.a-bg.net/2012/01/16/pismo-ot-rumaniya.htm#comments Mon, 16 Jan 2012 17:15:46 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5346 Сутринта получихме следното писмо от румънски автономисти:

Много от международните медии описаха последните Букурещки протести като „срещу ограниченията“ и „срещу кризата“, което, според мен, е сравнително вярно, но не е точната причина за масовата мобилизация.
Никога през последните години до днес не бе имало толкова силна народна реакция срещу МВФ, съкращенията на работните места, и законите обедняването като цяло – повечето от мобилизациите от началото на кризата бяха или анемични, предвождани от официалните профсъюзи, или пък отделени и изолирани в категории от хора, директно засегнати от определени закони (пенсионери, млади майки, работници в обществената чистота и т.н.), без да се радват на значителна солидарност от страна на останалите групи в обществото. Случващото се сега е точно това – усещане за солидарност, общи социални проблеми, общ гняв срещу правителството и президента, и срещу полицейските репресии. Директният повод за протестите бе последната инициатива на правителството и президента за „либерализация“ на общественото здравеопазване, което даде началото на псевдо-обществен дебат (общо взето монолог от страна на президента за ефективността на частните болници, частните застрахователни компании и прочие…) и скандалната оставка на един от най-бележитите специалисти по спешна медицина – Раед Арафат (палестински доктор, който имигрира в Румъния през 80-те), защото той е един от най-значимите публични опоненти на навлизането на частни компании в спешната медицина. Обаче хората в Румъния обичат Арафат много (предполагам, че сега би могъл да се кандидатира в президентските избори) и намесата на авторитарния президент в този дебат върху здравеопазването (който беше повода Арафат да се оттегли) беше основната причина за бунтовете…
Честно казано, тези събития изненадаха много от нас, така че ние сме там и вземаме участие всеки ден, но досега не сме се намесили със автономистко изявление като алтернатива на електоралната еуфория. Предполагам, че това ще се дискутира в следващите дни.
Започвам да ставам доста оптимистичен за тези протести и със сигурност те ще растат в идните дни (вчера бяхме само 3000-4000 души) и се надявам все-повече социалните лозунги и призиви за общественото здравеопазване, работните места, социалната сигурност да си проправят път.
Ето няколко новини на английски език за протестите и поведението на жандармерията:

В зависимост от пътя, по който се развива, сигурно ще публикуваме повече в английската секция на румънската Индимедия.
Днес ранените в Румъния са повече от 80.

]]> http://sm.a-bg.net/2012/01/16/pismo-ot-rumaniya.htm/feed 2 Шистов газ и екофашизъм http://sm.a-bg.net/2012/01/14/shistov-gaz-i-ekofashizam.htm http://sm.a-bg.net/2012/01/14/shistov-gaz-i-ekofashizam.htm#comments Sat, 14 Jan 2012 13:34:26 +0000 Шаркан http://sm.a-bg.net/?p=5341 Чудя се дали всичките тези протести не биха станали излишни, ако някой би се престрашил да хвърли една молотовка по сондажните машини?…
Риторичен въпрос.
Да предположим за миг само, че проучванията, а после и добивът са абсолютно, ама съвсем-съвсем безвредни. Веднага се появява питане, и то не едно: а за какво ни е този шистов газ? Кой печели от него?
Защитниците на добива веднага се надуват и хвърлят тежкия аргумент: държавата печели!
Имат предвид всички нас, понеже в просторечие „държава“ се е натрапило като синоним на „страна“, а дори и „народ“. По-точно ИСКАТ да го чуем като така. Но всъщност са откровени, макар и наполовина. Половин истина май се смята за лъжа, нали? Как да е…
Наистина, печели ДЪРЖАВАТА – от данъци и такси. Сиреч чиновници от висшия и среден ешелон, политици и техни обръчи от фирми. Всеки друг гражданин на републиката, дето нито е чиста, нито свята, който не влиза в изброените категории, не получава нищо. Евентуално – замърсяване на околната среда. „Евентуално“ според защитниците на проекта (противниците смятат замърсяването за сигурно). Винаги е така – всеки си хвали своето и няма реклама, която честно да признава, че стоката е красиво боядисан боклук.
Но основно печели компанията, която ще се занимава с добива. Същата компания си спечели лоша слава в редица европейски страни, а нейна дъщерна фирма беше осъдена в Латинска Америка да плаща възмездие за причинени екологични щети. Осъдена, но отказва да плаща. Защото за бизнес от такъв ранг законите не важат – или съдържат толкова вратички за измъкване и протакане, че резултатът е същият.
Това е имал предвид Ботев, когато е казвал, че законите се пишат за робове. И изпълняват от тях. За господарите законът е онова, коуто им отърва.
Добре, нека отново си сложим наивната шапка и нека отново предположим, че спечелилата от шистовия газ държава ще похарчи парите за подобряване на здравеопазване, грижи за деца, пенсионери, социално слаби… не, наивната шапка е твърде тясна за подобни предположения. Досега не го е правила, няма и да го направи.
Не получаваме обаче отговор защо изобщо да добиваме някакъв газ.
Закъсали сме за енергоносители? Така е. Нищо, че от началото на ХІХ век съществува двигател, наречен по името на изобретателья си „стирлинг“ – уредба с външно горене. Тогава техниката не е била на нивото да произведе прецизно детайлите и възлите на стирлинговата машина, така че тя да работи достатъчно ефективно. А работи за сметка на температурни разлики. Към единия край на работния цилиндър подвеждаме топлина, другия държим на студено. Стабилно функциониране, дълъг срок на експлоатация, икономия на гориво.
Самото това гориво, тоест топлина, може да дойде от:
* горещи минерални източници (и водата в тях да остане чиста);
* концентриращи слънчевата светлина огледала (и то с по-високо КПД от силициевите фотоволтаични батерии);
* дори грубо обработен, слабо обогатен уран, който винаги е топъл и чиито залежи има в България (и стирлингите може да се монтират направо в рудниците, а дистанционно управляеми машини да вършат необходимото, без и прашинка да напусне мината;
* и най-достъпното – отпадъци от селското стопанство. Растителна маса – или да тлее в горивната камера, или да се подложи на газификация или ферментация (получава се етанол-метанолово топливо).
Навремето познавах човек, който зареждаше леката си кола „Вартбург“ със смес от спирт (вареше си го в казан като ракия) и отпадъчни течни фракции от производството на олио. Двигателят на този автомобил е двутактов, малко пада мощността, малко по-бързо се износва, но върви без проблеми. А така…
Излиза, че страната може да се самоосигури и с горива, и със смазочни материали, и с енергия, стига да поиска. Стига да се премахнат нормативно-админстративните пречки и да се допусне необходимото техническо самоподсигуряване. Тогава всяко село би разполагало със собствена малка електроцентрала. А всеки собственик на автомобил – с гориво собствено производство.
Да, но тогава печалбите на компании като „Шеврон“, „Шел“, „Лукойл“ и други отиват на кино. Между другото, все по-убедително ми се вижда обяснението, че именно използващите спиртно гориво с растителни масла автомобили на Форд са станали причина в САЩ да въведат сухия режим. Не за борба с алкохолизма – за гарантиране на пазара на петролните магнати от Тексас. Законите за сухия режим пък отвориха мегдан за контрабанда, от която напомпаха мускули мафиите, сдобиха се с влияние, превърнаха се обръчи от фирми на политици…
Та крайният извод е, че даже да беше този пусти добив на шистов газ безопасен и безвреден, извличането му е просто излишно, след като има по-перспективни в стопанско и социално отношение начини. Обаче тези начини предполагат децентрализация, а тя пречи на административния контрол от страна на държавата спрямо всички нас. И намалява печалбите на държавните спонсори – едрия бизнес.

***
В началото споменах  коктейла „Молотов“ (всъщност изобретена от финландците, за да се бият срещу Червената армия агресорка) като по-ефикасно средство за спиране на сондажите с хидравличен удар. Някому това се струва екстремизъм, направо престъпление. Ще кажат, че при такава атака има риск да пострадат хора. Склонен съм да се съглася с последното. Не е хубаво да страдат невинни. Само че доколко са невинни сондьорите и доколко им пука за последиците от тяхната работа върху местното население? А тези последици са меко казано ужасяващи.
Но да речем, че мирно протестиращите имат право. И затова, спазвайки законите на страната (същите, дето са писани от господари за спазване от робовете), нека викат под прозорците на министерства и размахват плакати.
За съжаление, в плакатите и петициите, жалбите и обръщенията се мярка нещо не по-малко екстремистко от запалителна бомба в бирено шише. Това е искането проучвателните сондажи и добивът на шистов газ да се забрани… със закон.
В разгара на изборната кампания един от лидерите на Зелените в прав текст каза, че опазването на околната среда трябва да става дори за сметка на социалните интереси на хората. Законът е инструмент на принуда. Днес ще бъде забранен добивът на шистов газ, утре – какво? Мобилните телефони? Интернет? Електричеството? Все неща с реални или илюзорни негативни влияния върху околната среда. Да се върнем към парните машини и газените лампи може би?
Природозащинтиците не се усещат, че в иначе справедливата си борба използват опасни похвати и тласкат обществото в неприятни посоки. А може би си усещат… и тогава нещата наистина придобиват грозен обрат.
Първо, природозащитниците апелират за справедливост към държавата, но същата държава е допуснала тази несправедливост или пряко я причинява. Наивност ли е това или политически игри?
Второ, спирането на вредни за екологията проекти става със закон – сиреч мрез разширяване на пълномощията на държавата. Силна държава? Май някои забаравиха, че такава имаше вече по тези земи – болшевишката.
Трето, отказът от научнотехническия прогрес е невъзможен. А някои крайни природозащитници виждат изход именно в това. Връщането от интензивно към екстензивно развитие ще доведе до рязко спадане на жизненото равнище, до болести, глад, измиране на населението, защото екстензивните технологии не могат да изхранят седемте милиарда човечество. Бедата не е в новите технологии, а в начина им на прилагане. Държавите и бизнесът използват тези технологии не според повелите на здравия разум, не според постигнати съглашения с народите си, а с цел извличане на печалба и удържане на контрол.
Средата на ХХ век е белязана с едно начало – начало на обезлюдяването на промишленото и селскостопанстко производство. Все по-малко са производителите, но все повече са потребителските стоки. Толкова повече, че половината от хранителните продукти в световен мащаб се унищожават – защото не носят печалба. В кръговрата „пари-стоки-пари“ участват все по-малко реални производители, все повече посредници, все повече търговци и финансови спекуланти. Безработицата расте, защото реална, изгодна за капитализма работа остава все по-малко. Новите технологии, механизацията, автоматизацията и информатизацията подкопават устоите на сегашния свят на печалбата, неравенството и властта. Ето защо призивите за отказ от интензивните технологии не са добра идея. Интензивните технологии не само по-малко ще вредят на природата, но и ще са способни да излекуват нанесените й досега рани. Спирането им по същество отлага срутването на властническата система. Прогресът преди е бил яхван от капитализма и е препускал със стоманени подкови върху главите на трудещите се. Но ето че настъпва моментът, в който същият прогрес е готов да изхвърли социалните паразити от седлото. И тъкмо тогава излиза на сцената движението за защита на околната среда – но защита с насилнически, бюрократични методи.
Да, природата трябва да бъде опазена. Но дали с цената на установяване на диктатура?
Природата страда от капитализма, не от самото съществуване на човека върху тази планета. Не мисля, че трябва да жертваме хората, за да може капитализмът да развее знаме, под което да оцелее и да си остане същия, само че еко-гримиран.

Васил Арапов

]]> http://sm.a-bg.net/2012/01/14/shistov-gaz-i-ekofashizam.htm/feed 0 Кучетата се лаят, керванът си върви http://sm.a-bg.net/2012/01/13/mnogo-e-prav.htm http://sm.a-bg.net/2012/01/13/mnogo-e-prav.htm#comments Fri, 13 Jan 2012 12:39:58 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5335 С два месеца закъснение и помощ от БЧК полицията откри тялото на убитото момиче.  ББ този път надмина себе си – поиска от родителите да се извинят на полицията, едва ли не задето ѝ отварят работа. И изпрати награда… на кучето на БЧК, което открило тялото.

Изглежда усетил, че този път е прекалил, днес премиерът заяви:

Считам, че Марин не трябваше да получи орден „Стара Планина“, за това че помилва толкова престъпници, не вярвам, че това е неговата заслуга да получи орден „Стара планина“ от президента Първанов

Един изследовател на психологията на властника може да извади доста поуки от случая.

Марин не бе запомнен с нищо друго, освен с амнистирането на престъпници, чиито имена дори не е длъжен да оповестява. Един от тях изглежда е печално известния „дон Цеци“, за останалите можем само да подозираме. За тези му заслуги към глутницата (или за някакви други, за които дори не сме чули), по-големият бандит Първанов му дари орден. Да се знае, че и той е направил нещо „за родината“. Така Марин се нареди сред други бележити бандити като Муамар Кадафи, Силвио Берлускони, Кондолиза Райс, Константин Тренчев, Джон Байърли и др. Ако не го е срам, да му е честито!

Борисов също е… оака. Но понеже не може да си върне думите обратно, мина на дежурната фаза „а вие защо биете негрите“. И оплю (с пълно право) помиярите в съседната копанка. На което Марин отговори, че не може да приеме:

…орден, за чието получаване ме е предложил сам той и е преподписал указа за награждаването ми. Борисов два пъти се е подписал под мотивите за предложение: „За особени заслуги”.

Ще се ръфат, ще се джавкат, ще правят шоу за публиката, а като дойде време да се пенсионират, ще си раздават взаимно ордени. Така ще е, докато не изключим телевизора и не хванем сопите.

]]> http://sm.a-bg.net/2012/01/13/mnogo-e-prav.htm/feed 2 Пенсионна възраст – докога? http://sm.a-bg.net/2011/12/27/pensionna-vazrast-%e2%80%93-dokoga.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/27/pensionna-vazrast-%e2%80%93-dokoga.htm#comments Tue, 27 Dec 2011 19:13:01 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5315 Два милиона британски работници протестират срещу вдигането на пенсионната възраст. Колко души излязоха на улицата в София?
Пенсията като форма на социална защита съществува много отдавна. Първо я въвежда Юлий Цезар, и то само за отслужилите ресурса си на дейни организирани убийци римски легионери. В по-новото време Ото фон Бисмарк, централизирал Германия в империя, предпочита да издърпа килимчето на бъдещите революции, като разпространява идеята на Цезар върху цивилното население с идеята, че хората ще разчитат на осигуряване в старите си години и по този начин няма да имат толкова силна мотивация да се бунтуват, докато са млади… Проблемът на развитата („цивилизована“) част от съвременния свят обаче е, че тя застарява, младите са все по-малко като дял от общото население на страните от Европа, в САЩ, Канада, Япония. Същото чака и развиващите се общества, силно напреднали по пътя на капитализма – Китай, Индия, Бразилия, Мексико.
Схемата на пенсионното осигуряване винаги е наричана „солидарна“, макар това да е една измамна солидарност, повече в духа на библейските завети „почитай баща си и майка си“. Просто казано, работещите млади и на средна възраст издържат възрастните и нетрудоспособните (и то само в „цивилизованите“ страни – другаде немощните просто мрат). Това е възможно само докато трудоспособните имат числено надмощие спрямо нетрудоспособните.
Забележете, вноските на трудещите се не се натрупват подобно на банкови сметки. Пенсионното осигуряване е чиста финансова пирамида, преразпределение на доходи – при това с посредник, който неизменно се облагодетелства – частни фондове или държавни, няма значение. Скандалите с двата вида фондове навсякъде по света възникват с неудивително, чак хронично постоянство.
Ако продължим да се движим в рамките на тази схема на пенсиите, логично е при застаряване на населението да се предприемат мерки за задоволяване на нуждите на онези хора, които вече не могат да бъдат стока на пазара на труда. Има два начина: или увеличаване на вноските (практически същият ефект се постига чрез увеличаване на пенсионната възраст), или нарастване на производителността на труда. Първият начин е пътуване с мръсна газ по задънена улица. Колкото повече средства се изземват от работещите (дори ако се вземе част от доходите на богатите, които претендират, че също „здраво бачкат“, но вместо мазоли и хернии трупат сланина около вратовете, кръста и в ханша, поради което им се налага да се потят в сауни и да тренират в спортни зали), толкова по-апетитно за злоупотреби става „солидарното котле“, в което тези средства капят. Колкото по-дълго работят хората, за да получат правото на пенсиониране, толкова по-дълго без работа остават въпросните млади, които уж трябва да изкарват с труд издръжката на старите.
Следователно, състоятелното решение се крие в увеличаване на производителността на труда. Максимумът в това отношение би бил пълна автоматизация на производството. Още през 1950-те години се появяват програмируеми машини, нуждаещи се от минимум човешки контрол. По-късно възникват цели роботизирани производствени системи – такива работят и бълват продукция в САЩ, Япония, Южна Корея, Швеция, Германия… машините вършат работата на десетки, стотици и хиляди души. И точно тук е другият проблем. Продукцията наистина се БЪЛВА. Южнокорейските роботизирани линии, надзиравани от трима-четирима оператори, на всеки четири минути произвеждат нов лек автомобил.
Но кой ще го купи? При капитализма механизацията и автоматизацията не облекчава работника, тя го изхвърля. Няма работа – няма доходи. Няма доходи – няма пазаруване. Какво става с произвежданите от роботите стоки? Получава се криза. Кризите на свръхпроизводство са хронични за капитализма от началото на 30-те години от ХХ век. Не че е произведено повече, отколкото трябва. Напротив, произведеното сигурно би стигнало точно, за да задоволи нормалните човешки нужди в световен мащаб. Но мнозинството хора нямат пари, за да си купят тези блага. И оттук, противно на здравия смисъл, но напълно оправдано от гледна точка на капиталистическата икономика, „излишъкът“ (това, което не може да се продаде, въпреки че сигурно някой има нужда от него) се унищожава…
В света днес се унищожават половината от хранителните продукти, както и много други промишлени стоки според съвместен доклад на ООН и други международни институти. Не защото са безполезни. Защото не могат да се продадат.
Това е чудовищно пилеене на ресурси, за които мнозина активисти плачат, че са ограничени на планетата ни. Унищожаването изисква енергия, труд за рециклиране, дори просто да се изхвърли – това означава замърсяване на околната среда, но и сметищата искат поддръжка. Впрочем, неотдавна българският бизнес се похвали, че е продал рекордно количество електроенергия… в чужбина. Защо ли тогава тя поскъпва вътре в страната?
Оттук, пак логично, следва, че автоматизацията не е толкова изгодна. Тя би решила социалните проблеми, но противоречи на логиката на печалбата. Затова продукцията на вече автоматизираните производства (глътнали много инвестиции) се изнася там, където все още има платежоспособно население. Или самото производство се деавтоматизира… и отново се изнася там, където е налице евтина работна ръка.
Само че светът не е безкраен, пазарите се насищат.
С една дума – за да подсигурим пенсионерите, не да караме възрастните хора да работят, докато дишат (собствениците на предприятия вместо да попълват пенсионни фондове, ще припечелят от отваряне на погребални агенции към заводите), е необходима автоматизация и роботизация. Само че тя изисква и високо ниво на образованост (а в момента специално в България вузове и техникуми бълват икономисти, адвокати, готвачи, програмисти, но прекалено малко машинни инженери и теоретици в приложните науки; системата пък деформира приложението на получените специалности, така както лекарите например се превърнаха в търгаши с бели престилки, които спокойно оставят неплатежоспособните пациенти да загиват), изисква планиране на производството (защото пазарът се интересува от печалбата, а командно-административната система се интересува само от собственото си добруване), планиране отдолу, по различни схеми на социално управление. И така опираме до двете основни пречки пред реализацията на този изход от ситуацията: собствеността и държавата.
Истински задоволяващи потребностите на хората роботизирани заводи могат да бъдат само такива, които не са нито частни, нито държавни, а под пряк обществен контрол. Държавата обаче охранява именно собствеността, както и своите собствени интереси да бъде монополен и упълномощен посредник и разпределител на благата.
Което ще рече, че в рамките на капиталистическата система, в рамките на държавността, проблемът с реалното пенсионно осигуряване няма адекватно решение.
Разбира се, явни и прикрити малтусианци имат свое предложение за изход – войни, болести, глад, тоест изчистване на „излишъците“ – човешки и материални ресурси. По този начин светът отново ще стане „широк“ за пазарите и капитализмът ще продължи бурно да расте… до следващото кърваво и разрушително презареждане на матрицата.
Решението на анархистите обаче сигурно ще допадне повече на читателите, които не искат да се окажат заедно със свои близки хора в числото на подлежащите на ликвидиране „излишъци“. Това решение е социална революция, сиреч премахване на всички ограничения пред реализирането на онези решения, които носят максимална социална полза с помощта на вече съществуващите технологии за автоматизация.
„Дребен“ страничен ефект от подобни решения би било освобождаването на човешката личност от задължителния труд за физическо оцеляване. Всеки от нас ще има достатъчно време за творчество и за самоусъвършенстване, без страх от бъдещето. •
Васил Арапов

]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/27/pensionna-vazrast-%e2%80%93-dokoga.htm/feed 0 Времето на „протестите“ http://sm.a-bg.net/2011/12/27/vremeto-na-%e2%80%9eprotestite%e2%80%9c.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/27/vremeto-na-%e2%80%9eprotestite%e2%80%9c.htm#comments Tue, 27 Dec 2011 18:22:49 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5264 Посред люта зима дори черните врани радват душата. Така е и с протестантските процесии в нашата родина. При всичката си безидейност и безперспективност, те са белег за раздвижване в умовете на хората.
В деня, в който пиша тази статия, различни хора в страната протестират както са намерили за добре. Земеделски машини блокират пътни артерии и заплашват центъра на столицата, за да получат обещаните от правителството пари. Синдикатите, по правило – „партньори на правителството“, митингуват пред парламента, за да спрат поредното орязване на пенсионните права. Железничарите стачкуват, за да запазят работните си места. В последните дни студенти протестираха срещу поредното увеличаване на таксите за обучение, а природозащитници – срещу опитите на чуждите корпорации да разработят у нас опасната технология за добив на шистов газ. В столичните квартали „Младост“ пък две вечери поред горят автомобили.
Мотивите и целите на тези протести са много, ама много далеч от идеята за революция, за промяна на институциите. Но съществуването им и отношението на хората към тях бележат еволюция в мисленето. Въпреки явната изгода на БСП от всякакви акции срещу правителството, въпреки че някои от най-радикалните участници в тях са открито свързани с болшевишкото движение, протестите са мотивирани от прекия интерес на участниците в тях. Трудно е да се говори без социологически изследвания, но ми се струва, че днес хората приемат много по-спокойно желанието на някой обикновен човек да изнудва държавата за пари. Причините за това може да са различни, аз го отдавам на три фактора – световната протестна вълна, която започна с арабските революции тази година; икономическата криза, която стегна света в последните години; окончателното снемане на идеологическите маски от страна на играчите във властта. Аргументът на управляващите „парите не стигат за всичко“ все повече започва да олеква, а заедно с него и въпросът „как да управлява правителството?“ става все по-излишен.
Ориентирането на протестите към борба срещу конкретния проблем, а не към издигането на правилния началник, е стъпка в правилната посока. Но макар да не извеждат на дневен ред смяната на управляващите, по дух и по искания протестите си остават реформистки. „Врагът“ на протестиращите, коренът на проблема в техните очи не е управляващата класа (класовото съзнание поначало липсва). „Врагът“ според тях са конкретните хора, които са взели конкретни вредни решения поради некадърност или користни мотиви. Борбата им е срещу тези хора и срещу тези решения. Затова тази борба е безперспективна.
Единственият протест, който заявява претенции, че се бори срещу „системата“, е серията от „окупации на България“. С малки изключения сред организаторите на акциите преобладават безвластническите настроения. Повечето участници несъмнено са просто хора, докоснати от вълната на „Окупирай Уолстрийт“ и другите актуални протестни движения по света. Те не биха се определили като привърженици на дадена идеология, но лесно биха се обявили за противници на политическата система. Само че нямат единна (а често нямат и никаква) представа с какво биха я заменили.
Единственият „радикален“ протест е твърде рехав. С изключение на дните, обявени за международен протест, трудно се събират хора извън кръга на организаторите. Дори когато успеят да се съберат, събитието започва и завършва с приказки. Засега прогресът в протеста се ограничава с продължителността му във времето – всяка седмица се организират мероприятия. Като че ли част от участниците трупат малко по малко опит и кураж. Но фактът, че значително множество хора се събират само на обявените международни дати и че техните действия се изчерпват с приказки, не може да не охлади очакванията ни.
Въпреки всичко, наше задължение е да подкрепим хората. Не непременно самите протести и исканията, издигнати на тях, не непременно да бъдем в първата линия на едно откровено реформистко движение. Но да окажем материална и морална подкрепа на това, че са потърсили правата си. Ако са намерили правилния начин, нека застанем до тях! Ако са сбъркали пътя, нека не пестим сили да им го обясним!
Верният път е онзи, който води към революция, към решаване на проблемите, а не към замазването им. Щом стачката не е достатъчна, нека се превърне в окупация! Щом молитвите не са достатъчни, нека се вдигнат мотиките! Нека това послание носят нашите думи! И нека тези думи са подкрепени с дела! •
Златко
Повече информация:
за шистовия газ и свързаната с него корупция можете да чуете в предаването на радио ЕРА от 3 август
за невъзможността на политическата система да се справи с проблемите на хората можете да намерите в статията „Защо сме против представителната демокрация“ от декември 2008 г.
за решенията на проблемите на хората вижте поредицата от статии „Друг възглед за анархокомунизма“ във вестника.
доколко радикални изглеждат някои от „окупиращите Уолстрийт“ можете да видите в статията „Потресаващата истина за движението „Окупирай““, публикувана на 30 ноември в e-vestnik
доколко радикални изглеждат някои от „окупиращите България“ можете да видите в статията „София 11.11.11 – за истинска демокрация сега!“ на Индимедия – България
информация за „Окупирай България“ можете да почерпите от извора на адрес www.saprotiva.com
по-подробен опит за анализ на ситуацията можете да чуете в предаването на радио ЕРА от 30 ноември

]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/27/vremeto-na-%e2%80%9eprotestite%e2%80%9c.htm/feed 0 Бандити от всички страни, обединявайте се http://sm.a-bg.net/2011/12/20/banditi-ot-vsichki-strani-obedinyavaite-se.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/20/banditi-ot-vsichki-strani-obedinyavaite-se.htm#comments Tue, 20 Dec 2011 13:12:06 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5246 Сайтът Бивол публикува „Регистър на незаконно забогателите и на местните феодали според Уикилийкс“. За незапознатите, „според Уикилийкс“ означава „според американското посолство у нас отпреди няколко години“. Няколко часа след публикацията сайтът „падна“ от Интернет пространството. „Бдителни граждани“ обаче записаха текста, ние го пулбикуваме тук, да не се загуби:

Бойко Борисов – премиер на България. „Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства,Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“ http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

Валентин Златев – шеф на Лукойл, „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев, Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов - шефове на варненската групировка ТИМ - „Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

Васил Божков – Черепа – шеф на Нове Холдинг. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев – Маджо. „Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет“ (2005). http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF„Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.“ (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин,Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата, Венцислав Стефанов,Кирил Киров – Японеца, Георги Лиалев, Румен Гайтански – Вълка, Евгения Калканджиева – групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп „включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция“. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

Николай Цветин – Близнака, Пламен Тимев – Ганди, Антон Боянов, Димитър Джамов – ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг „Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.„ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

Алексей Петров – Трактора, Златомир Иванов – Баретата – Съюз на бившите командоси Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров е кандидат за президент на предстоящите избори. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

Тодор Батков – Борат, представител на „бандитски капитали“ http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7 на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали„измами и пране на пари“. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7 Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.

Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви – Обвинени в „измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици“. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. В момента са на свобода и очакват присъда от ВКС.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

Гриша Ганчев - Литекс.„Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката МИГ. „Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

Добромир Гущеров – депутат от БСП. „Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

Петър Манджуков и Борислав Дионисиев - компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

Николай Банев – компания АКБ - „Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

„Енергийната мафия“

Терминът „енергийна мафия“ е използван както в американските доклади, така и от министър Трайчо Трайков.

Богомил Манчев – Риск Инженеринг. „Кръстникът“ на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4 Държи входа и изхода на АЕЦ „Козлодуй“. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

Красимир Георгиев – консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния „Цанков Камък“. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

Христо Ковачки – близък на убития контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21 Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева.

„Гнили ябълки“ и сред българските банки

http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“.

Първа Инвестиционна Банка, стъпила „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Собственици са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като „банката на Риск Инженеринг“, практикуваща „тъмни сделки за продажба на електроенергия“ чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.

Инвестбанк на Петя Славова, със задкулисни собственици Денис Ершов иМитко Събев – Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.

Интернешънал Асет Банк – наречена „банката на СИК“, виж по-горе СИК/Интергруп.

СИБАНК – виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

ДЗИ – банката на убития Емил Кюлев.

Централна Кооперативна Банка – виж по-горе ТИМ.

Софийска общинска банка – виж по-горе Христо Ковачки.

Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади „точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват“.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

- подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

- подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

- подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях „няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление“.

“Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1., цитиран от Труд.

Каква е поуката в цялата работа? Поуката е, че големите бандити не се свенят да работят с малките. Дори когато целият народ* ги знае, че са такива.

* Пардю си е събирал информацията от вестниците

]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/20/banditi-ot-vsichki-strani-obedinyavaite-se.htm/feed 0 Лагерът за Класова Борба в движението „Окупирай Уол Стрийт“, САЩ http://sm.a-bg.net/2011/12/12/lagerat-za-klasova-borba-v-dvijenieto-okupirai-uol-striit-sast.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/12/lagerat-za-klasova-borba-v-dvijenieto-okupirai-uol-striit-sast.htm#comments Sun, 11 Dec 2011 23:23:09 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5236 Предложение за програма

Нашето движение, Лагер за Класова Борба, е революционна организация, включаваща анархисти и леви комунисти, която си поставя за цел събаряне на капиталистическата система. Ние не смятаме, че реформирането на капитализма е възможно и затова призоваваме за радикално преустройство, за построяване на социализъм отдолу.
Стратегическата ни цел е световна либертарна социална революция, практическо изграждане на безкласово и бездържавно общество в целия свят.
За постигането на това ние сме за:
  • повсеместно упражняване на пряка демокрация, предаване на правото за решаване на всички ключови въпроси от обществения живот на събрания на трудещите се, учащите се, пенсионерите и други групи от потиснатото население;
  • създаване на изборни и строго подчинени на народа координационни съвети, чрез които трудещите се ще контролират производството, жилищата, образованието и другите сфери;
  • пълна замяна на парично-стоковите отношения с другарски колективи, основани върху принципите на взаимопомощта и братството. Съвместно планиране отдолу със силите на самоуправляващи се сдружения на работници, наематели на жилища, потребители;
  • формиране на работнически милиции за самоотбрана от държавата и капитала. Към сегашния момент всички или почти всички милиции на територията на САЩ изповядват десни убеждения, което създава заплаха както за социалистическото либертарно движение, така и за бъдещето на цялато страна. Крайно необходима е децентрализирана мрежа от либертарни милиции, тъй като без въоръжена ръка революцията е безсилна.
Нашите методи за борба:
  • Пряко действие – като основа на всичко, навсякъде и всякога;
  • Отказ от регистрации на социални движения, отказ от съгласуване на масови прояви с властите, отказ от подчинение на законодателните нормативи за стачки и пикети. Ние нищо не молим, нищо не искаме, ние завземаме и окупираме! (лозунгът на Червения май от 1969 г.);
  • Подкрепа за международното движение по завземане на градски имоти;
  • Демонстрации и пикети;
  • Организация на неконтролируеми от профсъюзите и политическите партии стачки, блокади на автомобилни и железни пътища, транспортни възли и други акции на пряко действие;
  • Окупация на градски и селски терени, инфраструктура и промишлени предприятия, за да се създават основите на либертарното социалистическо общество;
  • Обединение на либертарни социалистически инициативи и революционни групи от различни градове и страни. Особено важни са контакти и взаимодействие със социално-революционните инициативаи в Китай, тъй като тази страна има обща със САЩ икономическа система, както и общи бойни традиции в работническото движение;
  • Интернационализъм, работническа солидарност, борба с национализма и ксенофобията. Ние сме за съюз на потиснатите класи от всички етнически и верски групи, за пълна автономия на етнически и верски общности при условие, че те отхвърлят авторитарните институции и „ценностите“ на капитализма.
Първостепенната ни задача в този момент се състои в либертарно-социалистическа агитация, революционизиране на народните маси, запознаване на либерално настроените слоеве от населението с идеите на революционния либертарен социализъм.
Лагер за Классова Борба
]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/12/lagerat-za-klasova-borba-v-dvijenieto-okupirai-uol-striit-sast.htm/feed 0 Локаут! http://sm.a-bg.net/2011/12/09/lokaut.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/09/lokaut.htm#comments Fri, 09 Dec 2011 15:16:29 +0000 Шаркан http://sm.a-bg.net/?p=5228

Локаут (англ. lock out, букв. — залоствам врата пред някого и не го пускам) — временно спиране на работа или съществено съкращаване на производството на някакво предприятие, осъществено по инициатива на работодателя. Съпровожда се с отказ от плащане на надници, цели оказване на натиск върху работниците. Аналог на стачката, но от страна на работодателя спрямо работниците.

Ръководството на БДЖ заяви, че закрива линиите, които „и без това не работели поради стачката“. Няма да коментирам дали българското законодателство позволява подобен акт – на всички ни е ясно кой пише законите и в чии интереси ги пише, кой ги приема и в чия изгода ги приема. Законите не са в полза на обикновените хора, не са в полза на работниците, те облагодетелстват привилегированите групировки – едри собственици, висши чиновници, политици.

Друго е интересното: откъде назначените от държавата управници на железниците събраха толкова кураж да обявят открита икономическа война на бачкаторите, благодарение на които получават (скромни може би?) заплати? Очевидно, подкрепя ги башбаканът на Корпоративната Република България (виж едноименния материал в същия раздел „Седмичник“) – генерал-лейтенант министър-председател доктор хонорис кауза Бойко самият Борисов. Подкрепят ги олигархичните групировки, фактическите тартори на мафиите. И най-важното – профсъюзните функционери няма да допуснат недоволството на железничарите да изрезе извън техен контрол…

Защото нормалната реакция на един локаут би била само една – окупация на предприятието, изхвърляне на чиновничеството, организиране на работнически съвети съобразно структурата на компанията и вследствие на това – работническо самоуправление на БДЖ, което и в най-лошия случай не би било по-лошо от сегашното управление.

Точно пред такива идеи и хрумвания обаче, дори те да се появят в главите на стачкуващите железничари, ще застанат синдикалните лидери. Защото те имат една функция в нашето общество – да заземяват социалното недоволство, да предпазват държавата и капитала от бунт, от граждански и работнически алтернативи. В награда за което държавата позволява на синдикалните активисти да вземат заплати за своя активизъм, досущ като държавните бюрократи.

И какво може да се очаква от този локаут?

Уви, не окупация и самоуправление. Но официален фалит на БДЖ – със сигурност. После – спретване на компания за пътнически превози (с малко линии и високи цени за билетите), а товарните превози ще бъдат окончателно приватизирани (от олигархичните групировки, сред които и тази на ГЕРБ). На кой му дреме, че ПО ПРИНЦИП пътническите превози НИКЪДЕ по света не са печеливши!

Колко ли още гаври над себе си ще изтърпи тази наша българска работническа класа?

Васил Арапов

]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/09/lokaut.htm/feed 1 Ами да чакаме дядо Мраз! http://sm.a-bg.net/2011/12/08/ami-da-chakame-dyado-mraz.htm http://sm.a-bg.net/2011/12/08/ami-da-chakame-dyado-mraz.htm#comments Thu, 08 Dec 2011 21:25:28 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5222 Помните ли как синдикалните лидери на трибуната разкъсваха снимки на депутатите, гласували за пенсионната реформа? И как заплашваха с национална стачка, ако реформата мине? Някои другари дори казаха, че имало радикални действия на протеста.

Е, днес реформата мина.  И „лидерите“ на синдикатите решиха… че няма да има национална стачка. Утре в 10 ще се молят на президента да върне закона… за да го приемат депутатите отново. Може да съм лош пророк, но предполагам, че президентът няма да си развали рахата с управляващите, заради кефа на Тренчев и Димитров. Ако на въпросните „лидери“ им пука за пенсиите на хората, по-добре да пишат писмо на Дядо Мраз – белким им донесе нов закон за пенсиите!

Синдикатите стават все по-прозрачни. Големият въпрос е какъв начин ще намерят хората да защитават правата си. Опасявам се, че правилният отговор на този въпрос е далеч от умовете им… засега.

]]> http://sm.a-bg.net/2011/12/08/ami-da-chakame-dyado-mraz.htm/feed 2 Борисов да благодари официално! http://sm.a-bg.net/2011/11/24/borisov-da-blagodari-oficialno.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/24/borisov-da-blagodari-oficialno.htm#comments Thu, 24 Nov 2011 11:31:23 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5199

Ето още едно мнение за стачката

Цял ден слушаме по медиите оплаквания от журналисти и пострадали граждани, че стачкуващите железничари съсипват икономиката и пречат на гражданите да си живеят живота. Чуват се и подкрепящи стачката мнения, макар и неподплатени с нищо повече от елементарна солидарност и здрав човешки разум.

Чу се и нещо интересно. Един от стачниците, попитан кога ще приключи стачката, заяви че няма да приключи скоро, защото правителството трябва да е доволно от нея. Според правителствените „икономисти“

През 2010 г. БДЖ беше на почти 50 милиона загуба, 2011 г. ще завърши с около 25 милиона оперативна загуба, а 2012 г. целим да минимизираме и да сведем до нула загубата

Излиза, че е по-добре предприятието да не работи, поне да не харчи държавни пари. „Невидимата ръка на пазара“ е определила „оптималните цени на услугите“ и е излязло, че „няма безплатен обяд“ за железничарите. Ако Бойко наистина вярва на подобни басни, нека да излезе по телевизиите, да благодари на железничарите и да се отърве от губещото предприятие, като го затвори! Другото е бошлаф!

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/24/borisov-da-blagodari-oficialno.htm/feed 1 Китайците преоткриват марксизма http://sm.a-bg.net/2011/11/15/kitaicite-preotkrivat-marksizma.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/15/kitaicite-preotkrivat-marksizma.htm#comments Tue, 15 Nov 2011 18:09:04 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5183 100 ГОДИНИ СЛЕД СИНХАЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО
През септември и октомври 1911 г. в Китай избухват редица въстания, в това число и в императорската армия, които довеждат до падането на монархията и установяване на републиканско управление. Смята се, че Синхайската революция е първата от веригата социални взривове, завършили с идването на власт на партията на Мао Дзедун през 1949.
Разликата между Китай от 1911 г. и днешната КНР е огромна, но има нещо, което прилича на връщане в началото на кръговата писта на историята. Сто години след падането на монархията в университетите на КНР се появяват… кръжоци на студенти-марксисти.
Явлението все още не е масово, но вече е достатъчно широко разпространено. Ситуацията е парадоксална. От една страна марксизмът е задължителен предмет в китайските вузове и огромната част от младежите го възприемат като досадно, макар и неизбежно упражняване в никому ненужна риторика. Ето че се намерили студенти обаче, които възприемат премъдростите на марксизма сериозно. Това има просто обяснение: в социално отношение страната им прилича на обстановката, в която марксическата идеология се е създавала преди век и половина. Само слепец не би забелязал в Китай огромното имуществено неравенство, стесняващите се възможности за социална мобилност (на разбираем език „социална мобилност“ значи реална перспектива наемен работник да се замогне и да стане бизнесмен, поне от средна ръка), дискриминацията на нисшите класи, особено на вътрешните и външни мигранти, липсата на каквито и да е социални гаранции, слабата юридическа защита на трудещите се. Така че е разбираемо по-неравнодушните млади китайци да не харесват съществуващото положение. И тъкмо марксистките текстове, които са задължени да зубрят, им говорят как трябва да се решават тези проблеми (чрез диктатура на пролетариата). Същите тези младежи не помнят културната революция на председателя Мао (няколкогодишна кървава чистка, извършена с помощта на недоволните от бюрократизацията на режима маси, излъгани да свършат мръсната работа на политическата полиция на държавата,… а след това натикани обратно в копторите, а най-активните от тях – в масови гробове при жертвите им). Нямат и спомени за гражданската война. Затова не са парализирани от страха на дядовците и бащите си пред сътресенията на „интересните времена“.
Тези неомарксисти не се ограничават с изучаване на „светото писание“. По тяхна инициатива доскоро чисто формалните казионни семинари по марксизъм се превръщат в живи дискусии с нарастващ революционен градус. По време на ваканцията младежите от сравнително по-заможни спрямо работническата класа семейства… отиват в заводи и фабрики, на поля и ниви, за да „се каляват сред народа“, както е завещавал „Великият кормчия“, другарят Мао Дзедун.
Тук е истинският парадокс. Властите, които задължават студентите да изучават марксизма (с неговата революционна демагогия, с помощта на която Ленин, Троцки, Мао и други подобни са увличали масите, за да ги вкарат в капана на държавния капитализъм), никак не са във възторг от живия интерес към една макар и псевдо, но все пак революционна теория. Авторитарната държава с идеологически партиен монопол, с държавно регулирана капиталистическа икономика проповядва идеи, насочени срещу самата нея.
Разбира се, даже ако допуснем, че тези кръжоци се превърнат в обозримо бъдеще в значима обществена сила, тогава, заради марксическата си ориентация към пролетарска диктатура (един абсурден план за построяване на бездържавен комунизъм с помощта на суперсилна държава), те не ще поведат народа към Социална революция, а към болшевишки рецидив.
От друга страна, може да се очаква осъзнаване, че този път е задънена улица. Марксистите, особено Ленин и Мао, често са присвоявали анархически лозунги, ръководейки се от принципа „целта оправдава средствата“ (а целта им е била завземане, укрепване, разширяване и увековечаване на властта). Затова има шанс сегашните китайски кръжочници да прозрат коя е истинската теория на Социалната революция – тази на анархистите.
Засега правителството държи под контрол всички протестни направления – националистически, егалитарни, религиозни, либерално-демократически, но в условията на задълбочаващата се глобална криза контролирането става все по-трудно, особено когато протестът е поникнал буквално в пазвата им, върху почвата на собствената им, лицемерно изповядвана идеология.
Интересните времена за Китай и за целия свят тепърва предстоят. •
по материал
от Андрей Ланьков
tttkkk.livejournal.com/135761.html
Николай Теллалов

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/15/kitaicite-preotkrivat-marksizma.htm/feed 0 Окупирай България http://sm.a-bg.net/2011/11/15/okupirai-balgariya.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/15/okupirai-balgariya.htm#comments Tue, 15 Nov 2011 17:42:23 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5159 Хиляди хора в над 1500 града по света „окупираха заедно“ на 15 октомври. Броят на хората беше различен – от петдесетина хиляди в Лисабон до 80 души в Йоханесбург. Събитията преминаха основно в шествия и мълчаливи бдения, на някои места се стигна до „улична война“. Чуха се интересни предложения, например това да се премахне анонимността на банковите сметки, както е премахната анонимността на хората. Ето как изглеждаха нещата през очите на журналистите:
„Проблемът е, че месеци след началото на протестното движение (а то започна на 15 май в Мадрид), то все още няма никакви ясни политически послания и следователно – никакви резултати. Всяко едно движение без резултати е провал. А причината за провала на това е липсата на ясна идея. Протестиращите имат кауза – те знаят, че не харесват начина, по който изглежда бъдещето им и са доста убедени, че банките и политическия елит са виновни за това. Какво обаче предлагат в замяна, все още не е ясно.“
Решен да проверя дали наистина е така, се вдигнах до градинката между Народното събрание и Университета, за да видя българската „окупация“. Бяха се събрали може би стотина души, повечето извън кръга на редовно абонираните за подобни събития – поздравления за организаторите! Те заслужават поздравления и за друго – техниката беше на ниво, макар и с някои проблеми в началото, градинката беше украсена с лозунги, раздаваха се брошури на минувачите, не се виждаха бутилки и нетрезви физиономии. Като цяло мероприятието протече в позитивен дух на надежда и оптимизъм за бъдещето.
Любопитно беше присъствието на „опозицията на опозицията“ в лицето на Емил Хърсев, който по покана на участниците взе микрофона. Човекът се опита да оправдае съществуването на банките с помощта на клишетата, които е специализиран да разказва и които повечето от протестиращите слушат едва ли не откакто са се родили. Бързо обаче му стана неудобно да продължава под освиркванията и репликите на публиката.
Останалите хора се изказаха в духа на доброто пожелание – хубаво било, че са се събрали, това било истинската демокрация, трябвало да продължат мирните протести. Дори откровени привърженици на парламентарната борба като Чавдар Кръстев се изказаха в подкрепа на събитието, пазейки се да не рекламират своето начинание. Някои хора изказаха лични проблеми, други обърнаха внимание на това, че много се говори „против“ и твърде малко „за“. Дойдоха хора от Македония, които дадоха своето движение (виж статията „Ненасилие срещу насилието“ от септемврийския брой) за пример как с постоянство и желание може едно движение да набере сила. Изказаха се конкретни предложения – за протести, за реформи, за автономия. Но единственото решение, зад което застанаха почти всички присъстващи, беше да продължат.
Две седмици по-късно отново се събраха в градинката до парламента. Този път не успях да отида, но организаторите разпространиха резюме на мислите, изказани на срещата. Хората (или поне част от тях) настояват за „пълна децентрализация на обществото и право на гражданите да установяват правилата“, „децентрализацията на властта“, „обществена ангажираност“ вместо „политика“, „Не само търговия, а и производство!“, „безплатен софтуер за всички“. Според тях „За да бъде ефективно движението срещу глобалния корпоративен капитализъм, няма нужда да подписва програми с точки и подточки“, „Нужно е обществото да си възвърне публичните пространства като градинки, площади, университети – тези места трябва да бъдат места не само за отмора и удоволствия, но и за диалог и вземане на решения от НАС за НАС!“, „Хората са най-важни, не парите!“ Отново – единственото решение, което е обявено, е участието в глобалния призив за действия на 11.11.11.
Ако се върнем на написаното в медиите, ще видим, че те отново са прави… донейде. Движението има твърде ясни политически послания, особено в западните страни – добре се вижда против какво протестират хората, особено в градове като Ню Йорк и Лондон. Постигат се и резултати – едновременната мобилизация за протест на стотици хиляди хора по цял свят определено е резултат. Наистина обаче не е ясно какво искат от властта, нито с какво ще я принудят да отстъпи. Може би, когато станат ясни отговорите и на тези въпроси, дори журналистите ще станат от компютрите и ще тръгнат на „окупация“. •
Златко

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/15/okupirai-balgariya.htm/feed 0 Структури с пряка демокрация по света http://sm.a-bg.net/2011/11/15/strukturi-s-pryaka-demokraciya-po-sveta.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/15/strukturi-s-pryaka-demokraciya-po-sveta.htm#comments Tue, 15 Nov 2011 17:26:01 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5142 Куна
Народът куна живее на група от 50 малки острова, част от архипелага Комарка Куна Яла, състоящ се общо от 360 такива. Той се намира в Тихия Океан, между границите на Колумбия и Панама. Той извоюва своята автономия след кръвопролитна съпротива срещу колониалната политика през 1925 г. Днес 70-те хиляди куна се справят с ежедневните си дела чрез сложна система на пряка демокрация, която федерира 500 различни автономни общности, които участват в Общ конгрес на куна, свикван веднъж на всеки 6 месеца. Всяка общност и всеки населен остров имат свои вътрешни правила и наредби и е напълно независим от другите – единственото изискване е да пращат четирима делегати на Общия конгрес, за да координират и изработват решения, които засягат всички в района. Активистът куна Ибе в едно интервю обяснява: „Ако правителството на Панама например иска да осъществи какъвто и да е проект в района, трябва да се обърне към Конгреса. Конгресът трябва да вземе решението – той има последната дума“.
Тяхната автономия не е само на теория или по формално признати местни права. Когато правителството на Панама издава на канадска минна компания лиценз за проучване и експлоатация на територията на куна, местното население се противопоставя. То отказва на същото правителство да построи и морска база на негова територия.
Куна не са нито локалисти, нито наивници: те договарят независимо прокарването на оптичен кабел през тяхната територия, което подобрява връзките с интернет както в региона, така и между Латинска Америка и Европа. Действат активно съвместно с местни и регионални групи като част от Народното глобално действие (PGA), което се съпротивлява срещу т. нар. „План Колумбия“ – съвместен проект на Колумбия, САЩ и ЕС, който се провежда под паравана на борбата с наркотърговията, но на практика цели силното милитаризиране на региона. Ибе казва: „Нашите организации искат да се борят заедно, когато борбата е необходима, без разделение между идеологии, цветове и националности. За нас практическият ефект от глобализацията се усеща от всички потиснати хора, не само от куна или местното население: негрите, арабите, селяните и синдикатите също са потиснати. Трябва обаче да действаме с уважение към различните култури, различните мнения и различията между всички хора, които живеят на тази планета“.
Индия
В селището Мендха, намиращо се в щата Махаращра, Индия, лозунгът е: „Мауа мате, мауа радж“ („В нашето село ние сме правителството“). Тази тяхна автономия започва със съпротивата срещу изсичането на горите им от фабриката за хартия и целулоза Баларпур, от която излизат като победители. По време на съпротивата си срещу правителството, местните жители развиват система за горско и водно стопанство, както и нови методи за производство на мед, до които достигат благодарение на пряката демокрация и самоорганизацията.
Основните принципи в Мендха са:
Отворени и прозрачни дискусии на открити събрания по всеки местен въпрос
Осигуряване на ясно и добре информирано разбиране на въпроса преди всяко решение
Взимане на решения само след постигане на консенсус
Недопускане на външна намеса в решенията на селището (външно участие може да бъде допуснато в дискусиите, но не и при вземането на решенията)
Всички конфликти между местните и външните хора в селището трябва да се решават на принципа на диалога и ненасилието
Местното събрание е съставено от поне двама възрастни от всяко домакинство (поне един мъж и една жена). Всички обаче могат да посетят срещата, независимо от своята възраст и пол. Събранието се провежда поне веднъж месечно и въпросите се дискутират и решават, докато се постигне консенсус. Обикновено около 75 процента от местните жители посещават асамблеята, като мъжете и жените са равнопоставени. Външни хора (включително представители на правителството, НПО и активисти) също могат да посещават събранието, да участват в дискусиите, да представят свои планове, но нямат право да участват във вземането на решенията. Събранието служи и като средство за уреждане на конфликти на местно ниво. За по-мащабни такива, се свиква съвет от околните 32 селища с представители от всяко. То решава какви дейности ще се разпределят на подгрупи от общността според интересите, отговорностите и възможностите.
В близо 1500 селища по цяла Индия се наблюдават подобни инициативи. В тези села правителството официално се бои да влиза.
Бразилия
Безимотното работническо движение (съкратено от португалски – MST) е социално движение в Бразилия с около 1,5 милиона безимотни члена в 23 от бразилските 26 щата. MST твърдят, че извършват „поземлена реформа“ в страна, в която разпределението на територията е много несправедливо. MST се борят за достъп и обработка на земя от безимотните.
Дейностите, които MST извършва, се изразяват в окупация на частни земи и колективното им обработване от безимотни и бедни селяни (не само членове на движението). Както окупацията, така и работата в окупираните земи се извършват чрез система от пряка демокрация и самоорганизация.
MST е организирано изцяло на хоризонтално ниво, чрез колективи, които вземат решения чрез дискусии и консенсус. Основната организационна единица са събранията на всеки 10-15 семейства, живеещи в лагер на MST или в нелегално окупирана територия. На него се повдигат ежедневните въпроси, с които се сблъскват членовете на събранието. Там се избират и по един мъж и една жена, които да представляват местното събрание в общото. Важно е да се каже, че всеки член на семейство, което членува в MST, участва в събрание и това формира мрежата от приблизително 475 000 семейства или 1,5 милиона души.
MST не е политическа партия и няма официални лидери. Това позволява съхраняването на хоризонталното ниво и децентрализирания организационен модел. Целта на тази организация е да даде сила на хората, като ги насърчава да действат „по начина, който сметнат за подходящ, според местните условия“.
Аржентина
Аржентинските предприятия с работническо самоуправление са разнообразни, всяко със свой правен статут и начин за организиране на производството. В повечето случаи работниците завземат фирми, изоставени или затворени от техните собственици по време на финансовата криза през 2001 г. Обикновено собствениците спират производството, спират изплащането на заплатите и обявяват фалит. Решението на работниците да управляват предприятията е продиктувано от нуждата и затова няма нужда от идеология. Ясният мотив за защита на препитанието води до завземането на фабриките и продължаване на производството без началници и собственици.
Занон (фабрика за теракота) е част от движението на самоуправляващите се предприятия, които използват демократични алтернативи и принципа на работническото самоопределение.
Карлос Сааведра, работник в Занон с повече от 10 години стаж в глазиращия цех, заявява че всички работници в предприятието са равни. „Решенията се взимат само от събранието като единствена власт в предприятието. Това не е като при старата управленска система с мениджъри, профсъюзни лидери или делегати, които сами решават какво да правят“. В Занон всички работници получават еднаква заплата, с изключение на малка разлика по стаж, но стаж, базиран на това колко време се е борил срещу стария шеф, дали е бил уволняван, участвал ли е в стачки и окупации.
Работниците от Занон си имат своя политика при наемането на нови хора. Днес предприятието има 473 работника, като повече от 230 са били назначени след като предприятието минава под работнически контрол. Тогава се наемат уволнени в миналото работници от фабриката. По-късно работни места се предоставят и на активисти от народните организации на безработните (пикетерос).
Работниците от Занон въвеждат система за координиране на производството и другите функции на завода. Всеки цех формира своя комисия. Всяка комисия излъчва координатор на ротационен принцип. Координаторът информира за проблемите, новините и конфликтите в цеха пред събранието на координаторите. После координаторът докладва пред своето цехово представителство. Самите работници имат свои събрания веднъж седмично по смяна. Фабриката има също и общо събрание всеки месец, по време на което производството временно спира.
Всеки месец координаторът-счетоводител изнася доклад за състоянието на фабриката. По време на събранието работниците решават как да използват печалбата. Веднъж решават да я изплатят като премия за работниците, след като преизпълняват нормата за месеца и резултатите надхвърлят прогнозните. Друг път гласуват за наемането на нови 15 работника. Самото назначаване се решава според нуждите на семейството, отношението към борбата и опита в самата работа. Има и предложение работниците да се въртят по различните сектори на управлението, за да наберат повече опит.
След приемането на демократичните практики в предприятието много работници откриват, че малките събирания са по-ефективни в поставянето на специфични проблеми и на доброволни инициативи. •
Текстът е от блога Intidar на Руслан Трад
ruslantrad.com

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/15/strukturi-s-pryaka-demokraciya-po-sveta.htm/feed 0 Асоциални придобивки след изборите http://sm.a-bg.net/2011/11/15/asocialni-pridobivki-sled-izborite.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/15/asocialni-pridobivki-sled-izborite.htm#comments Tue, 15 Nov 2011 16:54:14 +0000 Elisa http://sm.a-bg.net/?p=5121 Докато траеше кампанията, ни обещаваха придобивки, а сега ще ни вземат таксата за слушането на тези обещания – „Данък наивност“.

Придобивка първа: Бърза медицинска помощ ще получават само хора със здравна осигуровка. На платилите – честито. На неплатилите (по официални данни на здравната каса близо 2 милиона българи нямат здравна осигуровка) – лека им пръст.
Придобивка втора: “Реформите“ в БДЖ нямат алтернатива – рекоха и отсекоха икономисти. Под реформи се има предвид съкращения на персонала (и този път не само на клатикрачковци от администрацията, но и на бачкатори, от които непосредствено зависи работата на железницата). БДЖ били на загуба, затова трябвало да се отреже „излишното“. Преди време, когато от БДЖ отрязаха товарните превози и ги предадоха на частната БЖК (собственик – офшорки), сигурно никому от икономистите не хрумна, че железницата ще тръгне на загуба. Все едно ампутирате краката на един човек и после тъжно клатите глава: не, не става от този завалия лекоатлет, не става… да му отрежем още нещо, та белким стане?
Та по този случай придобивката всъщност ще е стачка… а после може би приватизация на БДЖ. На собствениците на автомобили – честито. Който разчита на влак – да си приготви по-голяма част от заплатата за стигане до месторабота.
Придобивка трета: Работодатели, държава и синдикати си стиснаха ръцете и се споразумяха за нещо, за което говореха преди, но по изборно време срамежливо го замълчаха. А именно – на глоба подлежат вече не само работодатели, които не плащат осигуровки, но и работници, които работят без трудов договор. Според синдикатите това „не било точно глоба“… има си хас. То е подарък за държавата, постъпления в бюджета. Ще си ги разпределят и въртят, пък когато стане време за пенсия, ще вдигнат пенсионната възраст отново, белким човекът хвърли топа, преди да дочака възвращаемостта на осигуровките си… Погледнете обаче от хубавата страна: парите му са останали и укрепили държавата. Какво щастие, какво морално удовлетворение!
На работещите по закон – честито, но да не се отпускат, че знае ли се… А на работещите незаконно – така и така чорбаджията ви е обрал, да не ви пука, че ще ви оберат още веднъж. Така е по закон, а законът е писан за робовете. Тъй де, щом се примирявате – какви сте?
Придобивка четвърта: Пенсионер осъдил енергиен монополист за обезщетение. Това е прецедент. Нищо, че процедурата е отнела много време (а то се не връща) и пари (а те се обезценяват). Нищо, че монополистът ще обжалва и не се знае точно кога човекът ще си вземе парите, изстраданите. Посланието е прозрачно – недейте с гражданско неподчинение и преки действия (те са право на свободни хора, а и права не се дават, те се вземат), обърнете се в съда и разчитайте на законите (защото те са за робовете). На способните да пълнят гушата на адвокати – честито. На достатъчно младите и здравите да дочакат съдебно решение – дваж по-честито. Към останалите – един съвет: със съдебните разноски можете да си купите цял танк, макар да ви трябва само един автомат и сандък с патрони. Е, трябва и кураж, и чувство за собствено достойнство, ама тия неща не се купуват.
Придобивка пета: Служителите на МВР ще протестират срещу орязани социални… опа, извинете. Това не е придобивка, това е анонс за харчове. Защо ли? Защото недобрали стотинки в кесията си полицаи ще плъзнат по улици и магистрали, за да си допълнят потребителските кошници с неофициални глоби (да не кажем „подкупи“). От което не можете да придобиете нищо. Горе-долу както и в горните случаи. Честито на всички без изключение.
Поука: След избори е така. Докато траеше кампанията, ви обещаваха придобивки, а сега ще ви вземат таксата за слушането на тези обещания. „Данък наивност“ един вид… •
Шаркан

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/15/asocialni-pridobivki-sled-izborite.htm/feed 0 Полицията (опитва да) затвори театъра http://sm.a-bg.net/2011/11/15/policiyata-opitva-da-zatvori-teatara.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/15/policiyata-opitva-da-zatvori-teatara.htm#comments Tue, 15 Nov 2011 09:39:15 +0000 Златко http://sm.a-bg.net/?p=5114 Полицията на Ню Йорк разтури лагера на протестиращите срешу Уолстрийт. Много (още не са ясни числата) хора са арестувани. Много са пострадали. Пресата е изгонена оттам. В парка се чуват полицейски гранати. Но дори в момента , 4:30 сутринта местно време, сайта Occupy Wallstreet излъчва от улиците на Ню Йорк протестиращите, които имат намерение да стоят докрай. Предполага се, че акцията е провокирана от обявеният голям протест в четвъртък.

Ето цитат от страницата на протеста:

Мостовете са затворени, метрото е затворено, пресата е затворена, свободата е затворена, правата в първата поправка са затворени… Хосни Мубарак направи същото и какво се случи там? Хм…

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/15/policiyata-opitva-da-zatvori-teatara.htm/feed 0 Асоциални придобивки бързо след изборите http://sm.a-bg.net/2011/11/07/asocialni-pridobivki-barzo-sled-izborite.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/07/asocialni-pridobivki-barzo-sled-izborite.htm#comments Mon, 07 Nov 2011 18:24:07 +0000 Шаркан http://sm.a-bg.net/?p=5111 Придобивка първа: Бърза медицинска помощ ще получават само хора със здравна осигуровка. На платилите – честито. На неплатилите (дали по своя небрежност или по вина на работодателя) – лека им пръст.

Придобивка втора: „Реформите“ в БДЖ нямат алтернатива – рекоха и отсекоха икономисти. Под реформи се има предвид съкращения на персонала (и този път не само на клатикрачковци от администрацията, но и на бачкатори, от които непосредствено зависи работата на железницата). БДЖ били на загуба, затова трябвало да се отреже „излишното“. Преди време, когато от БДЖ отрязаха товарните превози и ги предадоха на частната БЖК (собственик – офшорки), сигурно никому от икономистите не хрумна, че железницата ще тръгне на загуба. Все едно ампутирате краката на един човек и после тъжно клатите глава: не, не става от този завалия лекоатлет, не става… да му отрежем още нещо, да видим дали ще стане?

Та по този случай придобивката всъщност ще е стачка… а после може би приватизация на БДЖ. На собствениците на автомобили – честито. Който разчита на влак – да си приготви по-голяма част от заплатата за стигане до месторабота.

Придобивка трета: работодатели, държава и синдикати си стиснаха ръцете и се споразумяха за нещо, за което говореха преди, но по изборно време срамежливо го замълчаха. А именно – на глоба подлежат вече не само работодатели, които не плащат осигуровки, но и работници, които работят без трудов договор. Според синдикатите това „не било точно глоба“… има си хас. То е подарък за държавата, постъпления в бюджета. Ще си ги разпределят и въртят, пък когато стане време за пенсия, ще вдигнат пенсионната възраст отново, белким човекът да хвърли топа преди да дочака възвращаемостта на осигуровките си… но погледнете от хубавата страна: парите му са останали и укрепили държавата. Какво щастие, какво морално удовлетворение! Не питай какво ще стори държавата на теб, питай какво още да й дадеш на тая лакомница, че няма засищане…

На работещите по закон – честито, но да не се отпускат, че знае ли се… А на работещите незаконно – така и така чорбаджията ви е обрал, да не ви пука, че ще ви оберат още веднъж. Така е по закон, а законът е писан за робове. Тъй де, щом се примирявате – какви сте?

Придобивка четвърта: пенсионер осъдил енергиен монополист за обезщетение. Това е прецедент. Нищо, че процедурата е отнела много време (а то се не връща) и пари (а те се обезценяват). Нищо, че монополистът ще обжалва и не се знае точно кога човекът ще си вземе парите, изстраданите. Посланието е прозрачно – недейте с гражданско неподчинение и преки действия (те са право на свободни хора, а и права не се дават, те се вземат), обърнете се в съда и разчитайте на законите (защото те са за робовете). На способните да пълнят гушата на адвокати – честито. На достатъчно младите и здравите да дочакат съдебно решение – дваж по-честито. Към останалите – един съвет: със съдебните разноски можете да си купите цял танк, макар да ви трябва само един автомат и сандък с патрони. Е, трябва и кураж, и чувство за собствено достойнство, ама тия неща не се купуват.

Придобивка пета: служителите на МВР ще протестират срещу орязани социални… опа, извинете. Това не е придобивка, това е анонс за харчове. Защо ли? Защото недобрали стотинки в кесията си полицаи ще плъзнат по улици и магистрали, за да си допълнят потребителските кошници с неофициални глоби (да не кажем „подкупи“). От което не можете да придобиете нищо. Горе-долу както и в горните случаи. Честито на всички без изключение.

Поука: след избори е така. Докато траеше кампанията, ви обещаваха придобивки, а сега ще ви вземат таксата за слушането на тези обещания. „Данък наивност“ един вид…

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/07/asocialni-pridobivki-barzo-sled-izborite.htm/feed 3 Заговор срещу пряката демокрация http://sm.a-bg.net/2011/11/07/zagovor-srestu-pryakata-demokraciya.htm http://sm.a-bg.net/2011/11/07/zagovor-srestu-pryakata-demokraciya.htm#comments Mon, 07 Nov 2011 08:29:37 +0000 Шаркан http://sm.a-bg.net/?p=5108 Медиите обявиха „края на правителствената криза“ в Гърция.
Избързват. Истинските кризи тепърва предстоят.
След като „спасителният план“ бе спасен от тестване на референдум – една наистина уместна практика, тъй като народът има правото поне да се произнесе върху евентуални мерки, които ще мъкне на своя гръб, – Брюксел говори, че Гърция трябвало да си „върне доверието“ на Европейската общност.
Противопоставянето на референдума (един окълцан и практически кастриран елемент от пряката демокрация, когато се прилага от дъжд на вятър) красноречиво говори за това, че правителствата на страни като Германия и Франция, в съгласие с евробюрокрацията, защитават твърдото си мнение, че управлението е дело изключително право на привилегировани малцинства, въпреки желанието на народите им, та даже и в тяхна вреда (ако нямаше вреда, на какво толкова пречи един референдум?). Така лъсва истината, че всички приказки за „либерална демокрация“ не са нищо повече от камуфлаж на олигархична диктатура.
Под „доверие“ пък не се има предвид някакво абстрактно доверие на европейските народи към гръцкия. Става дума за сигурността на финасовия капитал да си взема лихвите и заемите от правителството на Гърция, а правителството ще ги избива от потта и лишенията на своите поданици. Илюзия е, че на гърците им били „простени“ части от техните дългове. Намалена е безсрамно високата лихва на дадените заеми – само толкоз. След като даже българският премиер го проумя, значи наистина не е много сложно за разбиране…
И отговорността на гръцкия народ в случая се състои единствено в това, че мнозина от него позволиха на правителствата си да ги въвлекат в съучастие в яденето на голямата аванта. По същия начин един шаран лакомо налапва сочната стръв, но стоманената кукичка на края на кордата рано или късно ще го измъкне на брега, а от там – в тигана или върху скарата…
Има ли „конспирация“ тук? Не, просто наблюдения на ставащото. Защо е нужна конспирация, след като интересите на банкерите се състоят в това да дават заеми и да смучат лихви, а на политиците – да въртят тези заеми, купувайки одобрението на подлаганото на медийно затъпяване население чрез споделяне на част от получената аванта. Накрая обаче плаща населението – не политиците, не банкерите.
Болен здрав носи, ако си спомняте приказката.

Медиите обявиха „края на правителствената криза“ в Гърция.
Избързват. Истинските кризи тепърва предстоят.
След като „спасителният план“ бе спасен от тестване на референдум – една наистина уместна практика, тъй като народът

има правото поне да се произнесе върху евентуални мерки, които ще мъкне на своя гръб, – Брюксел говори, че Гърция

трябвало да си „върне доверието“ на Европейската общност.
Противопоставянето на референдума (един окълцан и практически кастриран елемент от пряката демокрация, когато се

прилага от дъжд на вятър) красноречиво говори за това, че правителствата на страни като Германия и Франция, в съгласие

с евробюрокрацията, защитават твърдото си мнение, че управлението е дело изключително право на привилегировани

малцинства, въпреки желанието на народите им, та даже и в тяхна вреда (ако нямаше вреда, на какво толкова пречи един

референдум?). Така лъсва истината, че всички приказки за „либерална демокрация“ не са нищо повече от камуфлаж на

олигархична диктатура.
Под „доверие“ пък не се има предвид някакво абстрактно доверие на европейските народи към гръцкия. Става дума за

сигурността на финасовия капитал, че ще си взема лихвите и заемите от правителството на Гърция, а правителството ще ги

избива от потта и лишенията на своите поданици. Илюзия е, че на гърците им били „простени“ части от техните дългове.

Намалена е безсрамно високата лихва на дадените заеми – само толкоз. След като даже българският премиер го проумя,

значи наистине не е много сложно за разбиране…
И отговорността на гръцкия народ в случая се състои единствено в това, че мнозина от него позволиха на правителствата си

да ги въвлекат в съучастие в яденето на голямата аванта. По същия начин един шаран лакомо налапва сочната стръв, но

стоманената кукичка на края на кордата рано или късно ще го измъкне на брега, а от там – в тигана или върху скарата…
Има ли „конспирация“ тук? Не, просто наблюдения на ставащото. Защо е нужна конспирация, след като интересите на

банкерите се състоят в това да дават заеми и да смучат лихви, а на политиците – да въртят тези заеми, купувайки

одобрението на подлаганото на медийно затъпяване население чрез споделяне на част от получената аванта. Накрая обаче

плаща населението – не политиците, не банкерите.
Болен здрав носи, ако си спомняте приказката.

]]> http://sm.a-bg.net/2011/11/07/zagovor-srestu-pryakata-demokraciya.htm/feed 1